Татко

— Не, Джон, спомняш ли си, че се безпокоях дали няма да отида в ада, защото не можех да си наложа да обичам негрите. Говорихме за това един ден, преди да се разболея. Спомняш ли си?

— Да-а, сега си спомням, татко.

О, Господи, започваме отново!

— Е, Джон, няколко пъти при мен идва една изключителна жена и тя е почти черна, може би малко по-светла, но няма съмнение, че е негърка.

— Татко, трябва да признаеш, че някои от сестрите тук са много мили с теб, независимо от цвета им.

— О, тази, за която ти говоря, не е сестра, Джони. Всъщност може и да е или нещо подобно. Понякога идва с униформата си, но тя не работи тук.

Все още нищо не разбирам. Мисля, че нещо се е объркал.

— Каза ми, че е твоя приятелка, Джон; едното й око е зелено. Човек не може да си представи, че някой може да бъде толкова хубав с различни по цвят очи, както е при нея.

Чувствам, че се изчервявам, но татко не забелязва.

— Каза ми още, че е сестра в друга болница, където и аз съм бил и която даже не си спомням. Донесе ми онези африкански теменужки ей там; отгледала ги е сама. Има седемнайсет вида от тези теменужки, а аз само седем… Ти ми поливаш растенията, нали, Джони?

Кимам.

— Поливам ги, татко, чистя ги и от бурени. Алиша е прекрасен човек, прав си; една нощ тя помогна да спасим живота ти.

— Разказа ми за това, Джон. Не мога да повярвам. Тя много те цени, казва, че си по-добър и от лекар. Странно е да се твърди подобно нещо, като си помисли човек за това-онова, но това момиче ми напомня майка ми, баба ти; никога не съм срещал друг човек в живота си така много да ми напомня за баба ти, както тази твоя Алиша. Ето защо съм сигурен, че няма да отида в ада, Джон: аз мога да обичам тази жена — няма значение, че е негърка — точно толкова, колкото обичам собствената си майка.

Усмихваме се. Иска ми се да запитам по кое време идва, но не го правя. Преди да си тръгна, му казвам да я поздрави от мен, ако дойде отново.

Баща ми заявява на сестрите, че не иска да го бръснат. Сестрите съобщават на лекаря и Чад идва при мен. Говоря с татко.

— Татко, и по-рано сме обсъждали този въпрос. Знаеш какво е отношението на майка към брадите. Тя вече има брадат син и трима брадати внуци; не мислиш ли, че ако се прибави и брадат съпруг, ще й дойде твърде много?

— Не се безпокой, Джон, аз ще говоря с нея. В края на краищата може да се каже, че почти се връщам от оня свят — все пак трябва да имам някакви права. Стар човек съм; на старите мъже трябва да им се разрешава да бъдат с бради, след като искат. Освен това лицето ми е с много нежна кожа. След като не мога да имам коса на главата си, ще си пусна брада.

Нищо и никой не може да го отклони от решението му. Казвам на Чад да остави нещата така. Той скрива усмивката си в собствената си брада. Мисли, че това е едно от най-смешните неща, които са се случвали в тази болница, откакто работи в нея. Информира сестрите и те оставят татко на мира. Не е много леко да се бръсне възрастен мъж с нежна кожа на лицето и гънки от бръчки по врата. Връщам се вкъщи да подготвя майка.