Операция „Скайхук“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-093-3
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Скайхук“». Краткое содержание книги:
По същото време компютърният спец доктор Бен Коул разработва „черен проект“ — системата „Бумеранг“. В разгара на изпитанията той с ужас открива, че някой е въвел чужд код в неговата програма — основа на свръхсекретната операция „Скайхук“, провеждана от ВВС на САЩ. Коул е на косъм от смъртта, когато експерименталният самолет, в който се намира самият учен, излиза от контрол. Но още по-бърза и страшна е друга заплаха — с пръст върху спусъка на ракетите си, пилотите на два изтребителя F-15 чакат заповед да унищожат секретния самолет, преди да се е разбил, за да не останат никакви следи. Коул има само две минути, за да открие някакъв изход…
Още докато Бен Коул се мъчи да разкрие замислите на заподозрения саботьор, в залите на съда се разиграва друга драма, тясно свързана с първите две. Ейприл, дъщерята на капитан Роузън, заедно с приятелката си — младата адвокатка Грейси О’Брайън, брани правата на своя баща. Но се оказва, че двете са влезли в неравна битка с тъмни сенки, облечени във власт и могъщество.
„Доброто понякога побеждава, Ейприл“ — окуражава приятелката си Грейси. Но изходът от този сблъсък сякаш не подкрепя подобен оптимизъм — пътищата на всички участници в тази драма са много по-тясно преплетени, отколкото самите те предполагат, а най-големият въпрос е: ще издържат ли докрай в битката за оцеляване? Операция „Скайхук“ е в ход.
— Така.
— Какво така? Сега сме напряко на езерото, ако не си забелязал. Курсът ни е на юг. А тъй наречената писта е на изток. Не можем да излетим по тоя начин.
— Не, но ако използваме страничния канал, за да наберем скорост, след това да завием наляво покрай този айсберг в средата на канала, който направихме, и се насочим на изток, стартът ни ще бъде по-добър.
— О!
— Освен това уиджънът има лошият навик да заравя левия си поплавък във водата, а по този начин ще му попречим да го стори.
— Добре.
— Ще стане, Ейприл. Ще получим ускорение още преди да завием.
— Само да не си посмял да ми кажеш отново „имай ми доверие“.
Скот пак улови ръчките на газта и ги бутна напред. Уиджънът заора водата и носът му се вдигна.
— Четирийсет и пет мили в час — обяви Ейприл. Отново видя мержелеещият се отсреща бряг, но този път той й се стори по-далечен.
— Петдесет и пет.
Двигателите ревяха, ръчките на газта бяха избутани докрай.
Стигнаха до същото място, както преди, но този път скоростта очевидно бе по-висока. С едната си ръка Скот държеше ръчките на газта докрай, а с другата — щурвала, но не бързаше да го издърпа.
— Скот, дърпай! Осемдесет. Скот?
Неясните очертания на езерото изглеждаха злокобно близо. Щурвалът изведнъж отлетя назад, носът се вирна под плашещ ъгъл, когато уиджънът покорно изскочи от водата и се вдигна на височина, която изглеждаше недостатъчна, за да прелети над брега.
Шумът от металния корпус, който остърга коричката лед и сняг върху хребетчето на брега не можеше да се сбърка с нищо друго, но бе слаб — все едно борово храстче бръсна корема на самолета. Вдясно във въздуха изригна бял фонтан и веднага изчезна, след като склонът се изгуби зад тях. Скот бутна щурвала напред и спусна носа на уиджъна, след като предупредителният сигнал за пределно ниска височина престана. Самолетът изгуби скорост заради височина и се стабилизира отново.
След като се издигнаха на около трийсет и пет метра над леда, Скот я погледна ужким с безгрижна усмивка, ала потрепващите мускули на челюстта му и лекото потреперване на дясната ръка го издаваха.
Тя се усмихна неуверено и кимна.
Веднага щом склонът на айсберга остана зад гърба им, Скот спусна уиджъна на по-малко от петнайсет метра и придържайки се към брега, се насочи на североизток, към мястото на срещата.
Както се бяха разбрали по телефона през нощта, Джим Доблър щеше да ги чака след двайсет минути в избраното заливче. Скот прелетя над него, след което зави рязко срещу вятъра. Кацнаха меко в защитените води на заливчето.
Никъде не се виждаха изтребители, които да ги търсят, нямаше и обаждания по честотата на Бреговата охрана, ала Скот бе изключил за всеки случай радара и транспондера си.
— Искаш ли сега аз да поема вързалата? — попита Ейприл, докато той работеше с ръчките на газта, за да намали докрай скоростта и да изгаси двигателите.
— Да, благодаря ти.
Тя дръпна завеската към малката ниша пред креслото на втория пилот, разкопча колана си и се гмурна под таблото с уредите към малкото коридорче, водещо към носа. Отвори навреме люка, за да улови въжето, което Джим им хвърли. Скот дръпна страничното прозорче.
— Донесох маскировъчната мрежа, Скот — помаха му Джим.
— Мрежа ли? — вдигна вежди Ейприл.
— Да покрием самолета. Ще го вържем за влекача ми.
— Ще влачим самолета подире си, така ли? — попита тя невярващо.
— Не, ще отидем с малка лодка — Джим посочи през рамо към шестметровата дървена китоловна лодка, която бе приспусната на въжета от винча на влекача. В сравнение с уиджъна, който бе дълъг тринайсет метра, лодката изглеждаше миниатюрна и несигурна. Ейприл си спомни разговора по сателитния телефон, но кой знае защо очакваше по-голям съд за открито море.
— „Бреговаците“ няма да могат да я засекат на радарите си.
Потрябваха им двайсет минути да привържат и покрият уиджъна. Джим и Скот спуснаха дървената лодка на вода и Скот се качи в нея, за да натовари апаратурата, да провери GPS-a и сателитния телефон, както и да пробва портативния генератор хонда. След няколко минути той се изправи и вдигна палец нагоре към Джим.
Температурата бе над дванайсет-тринайсет градуса, вятърът бе слаб, но тъй като лодката цепеше вълните с петнайсет възела скорост, на Ейприл й се наложи да дръпне ципа на грейката си. Скот забеляза това.