Трилогия Бьорндал

Госпожица Рамер очевидно се стресна, когато в полезрението й попадна Стария Даг, и не можа да не позакрие лице с ветрилото, когато той взе стол и седна до нея. Когато тя пусна ветрилото, започна да си играе с широката златна гривна, като я местеше нагоре-надолу по китката си. Не, Стария Даг не беше несигурен, но другите лесно губеха присъствие на духа, когато той се доближеше до тях; такова бе въздействието му и върху госпожица Рамер. Сега, за пръв път, откакто бе осъзнала, че от днес нататък са близки роднини, тя успя да го разгледа по-добре отблизо. Бързо преодоля първоначалното безпокойство и зоркият й поглед внимателно обхвана мъжа, без да се взира неучтиво в него. Госпожица Рамер никога не бе виждала толкова изкусно скроено, снежнобяло жабо, а изпод ръба на жилетката му се подаваше златен печат на верижка. Някои други подрънкваха с няколко такива печата, ала този богат мъж имаше само един.

— Гледаш танците, а — каза Стария Даг.

Госпожица Рамер първо се сепна от неофициалното обръщение, но от неговата уста то звучеше естествено, а и сега беше единственото правилно.

— Да — отвърна тя, — гледам танците и младите и с радост мисля за Аделхайд; за това колко щедра е съдбата към нея. — Тук Елеоноре Рамер изрази мислите си почти прекалено искрено, но това съвсем не я притесни.

Стария Даг повдигна леко вежда и хвърли бърз поглед на възрастната дама. Той помнеше думите на майора и беше нащрек. Дали тя наистина мислеше така, или в казаното имаше скрит подтекст? Ала той не откри и следа от лицемерие в ясните, честни очи на госпожица Рамер. Затова пък забеляза голямата прилика между нея и Аделхайд и през ума му мина мисълта, че приблизително така ще изглежда младата жена някога, след много години, дълго след като той вече ще е погребан, а тя още ще живее в стопанството. Известно време той се взира тихо и тъжно пред себе си, но после изправи решително глава. Не му хрумна да каже, че не е толкова сигурно, че съдбата е била благосклонна към Аделхайд, както други в неговото положение биха казали само за да получат многобройни уверения в противното. Той се престори, че не е чул тези думи и каза:

— На Аделхайд сигурно ще й достави голяма радост, ако ни дойдеш на гости… за Коледа…

Госпожица Рамер бе получавала многобройни покани в живота си. Ала никой не бе канил нея да живее в дома му в продължение на два месеца. Добре знаеше, че хората се боят от нея и не обичат да е дълго край тях, а и не беше напълно сигурна дали и с Аделхайд не е така. Леко колебливо, тя отвърна, че е много благодарна за поканата, но има къща и прислужница в града. Но не би ли могла лелята да остане в стопанството заради Аделхайд в дните около сватбата… и… на Коледа? Тя си спомни за разказа на майора за празнуването на Коледа в Бьорндал и обърна лице към Стария Даг.