Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Сигурно щяха да получат някоя от стаите в новата къща…
Когато Аделхайд мислеше за установяването си в Бьорндал, част от радостта й се състоеше в мисълта, че ще живее в Стаята на госпожицата, с всички хубави неща, които тя съдържаше. Огромното легло с фината дърворезба и тежкия балдахин, скрина, сандъчетата и двете големи, дълбоки кресла… и терасата отвън, където тя бе седяла толкова много сутрини и вечери и погледът й бе обхващал цялото селце, чак до Хамарбьо. Едва сега й дойде на ум, че стаята вече нямаше да е нейна. Но… не можеха ли все пак да живеят там, Даг и тя? Не, силната фигура на Даг съвсем не подхождаше на всички покривчици, дантели и изящни вещи, останали от госпожа Дортеа; Аделхайд не можеше да си представи мръсните му кучета да тъпчат с лапите си килима и рисовата кожа пред леглото, нито да вижда ловни пушки, захвърлени в ъглите, или брадва между шишенцата с одеколон и другите сребърни предмети върху бродираната покривка на скрина. Нито Даг искаше това, нито тя.
Разликата между нея и всички красиви неща, които обичаше — и Даг с всичко грубо, което го съпътстваше — едва сега придоби ясни очертания за Аделхайд. Тя се утеши, като си го припомни такъв, какъвто беше на бала в Боргланд, хубав и спретнат, със снежнобяло жабо и ръкавели и красиво подредени къдрици. Тогава цялата му мощна фигура излъчваше достолепно спокойствие. Ала в ежедневието той изглеждаше, както първата вечер, когато влезе в залата с провлачена походка, облечен в дрипави ловджийски дрехи… и миришеше на гора. И точно такъв го обичаше тя — да, така, но и иначе — в хубавите дрехи. Обаче… той не би могъл да се чувства добре там, където тя искаше да живее. А как щеше тя да се чувства добре при неговия начин на живот?
Стаята на нейните мечти беше тази на госпожицата, както чувствителната натура на госпожица Дортеа я бе подредила някога, а неговият таен свят беше в здрачния мрак на старата колиба с грубите инструменти на ловеца и с душещите кучета.
Едва сега, в последната нощ, неумолимата действителност се изправи пред нея. Аделхайд бе отхвърлила тези мисли, не искаше да се занимава с тях — а всъщност точно тези неща изграждаха живота. Сега, в нощния мрак, младата жена бе останала сама с мислите си, които не се въртяха около странични неща, а бяха съсредоточени върху това, което предстоеше. Тя вече нямаше да спи сама в голямото легло, както преди. Преди в мислите й бе имало само радост; вече не беше така. Тя, Аделхайд Баре, бе мислила главно за едно нещо в живота си — за самата себе си, и така бе станала на повече от двадесет и седем години, когато изведнъж се бе оказала захвърлена във вихър от нови преживявания, който я бе откъснал от предишния й живот. Действително, желаеше тази промяна… но не искаше тя да настъпи толкова рязко. Полувцепенената й природа не съумяваше да се пригоди към бурните промени, които й се случваха.
Аделхайд мислеше за Даг, за когото щеше да се венчае на другата сутрин… след няколко часа… за цял живот. Бе мислила за него безкрайно много часове преди и тогава мислите й сякаш бяха обгърнати от мъгла от топла радост. Сега, в навечерието на решаващия момент, в мрака на последната нощ, мислите й се проясниха, за да защитят собствената й същност. Тя осъзна, че досега не е разменила и десет изречения с онзи, който щеше да стане господар на живота й след няколко часа; че не го познава и няма представа какво мисли той за живота и смъртта. Нито пък знаеше как и къде щяха да живеят. Нищо не знаеше.
Дълго лежа, потисната и уплашена. Внезапно обаче си даде сметка, че такъв е жребият на много жени. Повечето, поне в градовете, се омъжваха на петнадесет-шестнадесет години, без да познават живота, още по-малко съпруга си. На нейната възраст вече имаха между шест и осем деца, дори десет — и бяха обвързани с всичко най-важно в живота, без да са имали време да живеят истински.
Тя беше виждала, слушала и чела толкова много, че знаеше какво й предстои. А хората не се опознават само чрез думите; на нейната възраст човек можеше да види и усети толкова много. Тя бе виждала Даг много пъти и бе имала възможност да го изучи добре. Добре познаваше и баща му, Стария Даг. Без да знае, тя все пак разбираше какво й предстои.
Един-единствен път, след първата кратка среща, тя бе помолила Бог да й помогне да стане съпруга на Даг, в добри и лоши дни, във всичко. Бе го помолила да я накаже, ако измени на мечтата си, а сега лежеше тук, в навечерието на осъществяването й, и допускаше съмнението да завладее душата й. Леглото най-после се бе затоплило и Аделхайд Баре се изтегна, намести глава на възглавницата и позволи на тихата си радост да обгърне мислите й…