Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Аделхайд си поплака, когато премери роклята за пръв път; ала в объркването си майорът каза, че роклята е такава по желание на Стария Даг. Аделхайд дълго се чуди защо той би искал тя да е облечена така, но и се възхищаваше на майсторския шев и на превъзходната кройка. Роклята й стоеше като излята — и след като я премери няколко пъти, бъдещата младоженка свикна с нея и си помисли, че шивачът сигурно знае по-добре какво е модерно, отколкото шивачките и дамите от града. Тя беше напълно наясно, че с тъмнозлатистата си коса и ясносините си очи е красива в тази рокля.
Навярно госпожица Рамер бе подочула едно друго за Аделхайд от разговора на дамите в жълтата стая, защото се спря замислено на вратата на голямата зала. Ала когато зърна Аделхайд, разгорещена и зачервена, в очите на лелята блесна пламъче и тя тръгна към нея с особена усмивка на лице. Двете седнаха на един диван.
— Бащата на мъжа ти е изключителен човек — каза леля Елеоноре.
Аделхайд я погледна въпросително.
— Той отдели време, за да ме намери, и разговаря дълго с мен, а после танцувахме, нали ни видя?
— Да — отвърна Аделхайд, — жалко, че не можа да видиш отстрани колко… беше хубаво.
— Хм — беше единственото, което госпожица Рамер каза, но по лицето й пропълзя топла руменина и тя вдигна ветрилото си. — Той успя да намери време, въпреки всичките си задължения, за да танцува с мен… и с теб, само с нас двете. Наистина изключителен човек.
Леля Елеоноре разказа на Аделхайд, че Стария Даг я бе поканил в Бьорнал за Коледа и че тя му бе обещала да остане няколко дни след сватбата и да им гостува през зимата.
Отначало Аделхайд се позамисли, но после си представи колко забавно щеше да бъде да разведе леля си из стопанството и да й покаже и уютните стаи в старата къща. Тя се усмихна сърдечно и с непресторена радост увери леля си колко ще й бъде приятно, ако тя им гостува за дълго време.
Госпожица Рамер почувства искреността на думите й и щастието й беше пълно. Аделхайд нямаше нищо против тя да остане, Аделхайд й беше простила строгата й сдържаност през последните седем години. Така госпожица Рамер изпита дълбоката радост, която съпровожда подновяването на старо приятелство.
За момент тя се загледа замислено в красивата си поруменяла племенница и очите й отново заблестяха, както когато влезе в залата. Особената усмивка отново се плъзна по устните й.
— Студено ли ти е, Аделхайд? — попита тя.
— Не, защо? — погледна я изненадано младата жена.
— Постоянно се загръщаш в тази наметка. Ако бях на твое място, щях да я сваля и да я нося в ръка, тук е толкова топло.
Аделхайд сведе поглед и си помаха с ветрилото.
— Още нещо, Аделхайд, би могла да стоиш по-близо до мъжа си… от време на време. Естествено е булката да показва благоразположение спрямо младоженеца. И то какъв младоженец! Напълно разбирам защо го обичаш.
Аделхайд сведе очи още по-надолу и замаха по-силно с ветрилото. Не отговори.
Госпожица Рамер я изгледа изпитателно и леко я тупна с ветрилото си по ръката, като каза бързо на френски:
— Голямо, щастливо дете.
Аделхайд вдигна поглед, когато леля й се изправи, и видя, че очите й са пълни със сълзи.
Булката прекара известно време сама в размишления. После стана и тръгна бавно през стаите, без да сваля наметката си. На онези, които искаха да танцуват с нея, каза, че е малко уморена. Най-накрая видя Даг. Той разговаряше с главния лейтенант Балт, стар приятел на баща му, за когото се знаеше, че е запален ловец. Той беше мрачен и мъжествен и с пълно право се гордееше с ловните си подвизи, ала сега говореше явно дружелюбно с младия Даг, като с равен. Двамата вдигаха наздравици и се радваха на взаимната си компания. Аделхайд бе присъствала много често на различни събирания заедно с Балт и бе ставала свидетел на снизходителността му спрямо хора, които бяха по-млади или с по-нисък чин от него. Ала сега сигурно говореха за лов и Даг, въпреки че не беше словоохотлив, се бе оживил, защото в тази област двамата можеха да се чувстват равнопоставени.
Изправиха се, когато Аделхайд се приближи, но тя ги помоли с усмивка да седнат и да продължат разговора си.
— Просто съм малко уморена от танците и искам да си почина — каза тя и не прие стола, който й предложи главният лейтенант, а седна на друг, плътно до този на Даг. Младоженецът явно се смути и не знаеше дали да седне до нея, но Балт се отпусна на стола си и Даг последва примера му.