Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Погледна пейджъра и видя, че сигналът беше започнал да отслабва - знак, че обектът отново се движи. Пресметна разстоянието от точката по права линия и го сравни с местата, отбелязани на таблото, за да реши накъде да тръгне и кой маршрут да избере.
Откри местоположението на точката върху чертежа на сградата и прочете името на помещението, където се намираше.
- Кодеш ха Кодешим - прошепна той. - Светая светих. - Изненадан от наименованието, той се поколеба и се огледа наоколо с въпросително изражение. - Какво е това? Храмът?
Но не можеше да губи време в догадки, а и в момента със сигурност нямаше да получи отговори. Отново се концентрира върху мисията. Сравни местоположението на Светая светих е мястото, на което се намираше, проследявайки с пръст указания в схемата маршрут, и разбра, че трябва да мине по коридора и след втората врата да завие вдясно.
Мишената беше там.
Сикариус установи маршрута и тръгна веднага. Прекоси коридора с широки крачки и когато стигна до втората врата вдясно, спря. Погледна отново пейджъра, за да се увери, че е на правилното място. Сигналът беше по-силен от всякога и Сикариус пресметна, че датчикът се намира на три-четири метра по права линия. Това беше посоката. Пое дълбоко въздух и продължи. Отвори предпазливо вратата и чу гласове. Той се поколеба. Да влезе ли, или по-добре да изчака? Истината бе, че Учителят го беше инструктирал да действа едва след като получи второто съобщение. Първото позвъняване, което беше получил на пейджъра, беше само нареждане да заеме позиция - нещо, което правеше в момента. Но за да изпълни правилно това нареждане, трябваше да разбере какво го чака от другата страна. Дали да рискува? Изключително предпазливо подаде главата си и надникна вътре. Зад вратата имаше фоайе с цилиндрична бетонна стена отсреща и полуотворена врата от масивна стомана. Видя няколко души, застанали с гръб към него, с бели скафандри, които стояха пред нея, и въпреки че не виждаше благословеното лице, разбра, че един от тях е Учителят.
Блиндираната врата се затвори с тихо изписукване зад групичката хора, оставяйки навън посребрена табела, на която пишеше Кодеш ха Кодешим.
И да бе имал някакви съмнения, те се разсеяха в този момент.
Беше точно където трябва.
LXII
БЛИНДИРАНАТА ВРАТА СЕ ЗАТВОРИ и тримата посетители се огледаха наоколо със смесица от предпазливост и любопитство, показвайки огромно уважение към мястото, където се намираха. Бяха влезли в просторна зала без прозорци, с няколко пътеки между сложна апаратура и работни плотове. По стените се виждаха редица лъскави бели врати, като тези на хладилниците. Налягането на въздуха беше малко по-високо от нормалното, за да предотврати проникването на микроорганизми или излишен прах; термометърът на стената показваше 1 градус по Целзий. Беше студено, но скафандрите ги предпазваха от студа.
- Това ли е Кодеш ха Кодешим? - попита Томаш, оглеждайки внимателно помещението. - Наистина ли тук е Светая светих?
Арпад Аркан кимна.
- Вече ви казах.
Групата притихна за няколко секунди в очакване; очите им шареха във всички посоки. Само че нищо не се случваше и Арни Гросман, най-нетърпеливият от тримата посетители, не се сдържа.
- Ако това е Кодеш ха Кодешим, къде е Бог? Не трябва ли Той физически да присъства тук?
- Той е тук - увери го домакинът. - Намира се в тази стая. В човешки образ.
Очите на гостите отново потърсиха следи от божествено присъствие, сякаш то беше нещо материално. Но не виждаха нищо необикновено, като изключим цялото това оборудване, което превръщаше мястото едва ли не в лабиринт. Може би ако претърсят всичките му коридори, ще открият нещо.
- Къде?
Аркан се вмъкна в един от коридорите, чиито стени бяха изградени от шкафове и оборудване, и махна на тримата да го последват. След стотина метра излязоха на малка площадка. В средата имаше маса с микроскоп, ампули, спринцовки и епруветки, но най-важното се намираше зад нея.
Врата на огромен фризер. Сложна плетеница от червени светлини, които се пресичаха във всички посоки, опасваше като паяжина загадъчния фризер. За да изисква толкова сложно устройство за сигурност, онова, което се пазеше там, беше наистина безценно.
Преди да заговори, президентът на фондацията изчака всички да стигнат до площадката.
- Някой от вас чувал ли е за Армон ха Нацив?
- Разбира се - отвърна веднага Арни Гросман, придърпвайки полицейските си пагони. - Това е квартал на около пет километра южно от Стария град на Йерусалим, близо до хълма Мория. Какво за него?