Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Историкът клекна пред стъкленицата с ембриона и го разгледа отблизо.
- А в случая с неандерталеца?
- Както виждате, работим върху него. Все още не сме постигнали успех, както личи от факта, че този ембрион не оцеля, но съм убеден, че е въпрос на време.
Ученият също се приближи и се наведе към съда, поставяйки ръка върху стъклото, сякаш искаше да го погали.
- Този ембрион идва от неандерталец, открит в Мезмай, Кавказ, на територията на Русия. ДНК от този образец беше частично секвенирана106, но опитът се провали. Сегашните ни усилия са насочени към екземпляри, намерени в пещерата Виндия в Хърватия, и проучване на секвенциите на генома на неандерталеца.
Томаш се изправи.
- Но неандерталецът не е ли примат? Ако добре си спомням, преди малко ни разказахте, че съществуват технически проблеми, свързани с клонирането на примати, които не сте разрешили.
Германецът вдигна пръст.
- Все още - настоя той. - Не сме ги разрешили все още. Както вече ви обясних, работим по тези въпроси. Идеята ни е да развием паралелни изследвания относно клонирането на примати, за да се подготвим за следващата си задача, която е клониране на човешки същества. Но е очевидно, че ще преминем към този етап, когато преодолеем техническите проблеми, свързани с протеините, които организират хромозомите при деленето на ядрата, и проблемите с теломерите, влияещи на прогнозата за качеството на живот на клонираните животни.
Томаш скръсти ръце на гърдите и се взря в учения.
- Тоест главната цел на работата на този Център за авангардни молекулярни проучвания е клонирането на човешки същества?
Професор Хаманс понечи да отговори, но се поколеба и погледна към началника си, сякаш очакваше инструкции.
- И това също - каза Арпад Аркан, заемайки се с отговора на този въпрос.
- Как така? - учуди се историкът. - Не е ли именно това, което се опитвате да правите тук?
- Несъмнено! - потвърди президентът на фондацията. - Клонирането на човешки същества е една от целите на нашата организация.
- Една от целите? Какво точно искате да кажете? Имате ли други цели?
- Разбира се! - Той разпери ръце в пространството наоколо. - Нашата организация е много голяма и работи по няколко проекта едновременно. Най-големият от тях е по-важен от клонирането на човешки същества.
Томаш се смая.
- Кой проект може да е по-важен от този?
Аркан се усмихна и тръгна към вратата на залата, приканвайки с жест групата да го последва.
- Елате! - подкани ги той. - Ще ви заведа в сърцето на Центъра за авангардни молекулярни проучвания.
Тримата посетители се спогледаха, но Аркан им махна и те последваха домакина. Професор Хаманс се сбогува с тях с извинението, че има работа в една от лабораториите, и групата се върна в сградата.
Минаха през дълги коридори покрай още лаборатории. В две от тях видяха хора с маски и бели скафандри, сякаш се намираха в Космоса или на Луната.
- За да избегнат зарази - обясни Аркан пред любопитните погледи на гостите си. - Тези лаборатории се занимават с древни видове в напълно стерилна среда.
Гостите видяха дневна светлина само докато минаваха през вътрешен двор с масички на открито. Там имаше служители в бели престилки, които пиеха кафе и безалкохолни напитки или ядяха сандвичи, разговаряйки тихо. Но маршрутът бързо ги върна към изкуствената светлина и лабиринтите от коридори, типични за вътрешността на сградата.
Стигнаха до малко фоайе, което гледаше към цилиндрична бетонна стена. В центъра ѝ имаше блиндирана врата с голям кръгъл прозорец в средата, напомняща вход на космически кораб, и един въоръжен с „Узи“ охранител пред нея.
- Стигнахме до сърцето на Ковчега - обяви Аркан с гордост. - Всъщност това е нещо повече от сърцето на сградата. - Сложи ръка на блиндираната врата. - Отвъд тази врата се намира сърцето на целия комплекс. Можем да го наречем raison d’etre107, ако щете, на проекта, който поддържа Центъра за авангардни молекулярни проучвания.
- За какво говорите?
Домакинът повдигна гъстите си вежди и присви очи със загадъчно изражение.
- За нашата най-строго съхранявана тайна.
LIX
СИКАРИУС БАВНО СЕ ЗАВЪРТЯ И ПОГЛЕДНА НАЗАД СЪС СЪЗНАНИЕТО, че са го забелязали. Видя мъж в бяла престилка до служебния вход, който гледаше към него. Явно това беше човекът, който го бе заговорил.
- Повикахте ли ме?
- Да. Нуждая се от помощта ти да занеса една торба тор до Едем.