Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
- Кивота? - пошегува се израелският полицай. - Скрижалите с Десетте Божи заповеди, които Бог предал на Мойсей?
Аркан хвърли изпепеляващ поглед на Гросман, давайки да се разбере, че няма място за подобни духовитости.
- Важна гробница - каза той, леко подразнен, че главният инспектор беше провалил ефекта от това разкритие. - На три от четирите стени на подземната зала имало издълбани ниши, наречени кохим на иврит и локули на латински, като всяка от тях съдържала една или повече костници. Екипът преброил общо десет, закопани в terra rossa. Те били извадени една по една и транспортирани до склада на Департамента за старинни предмети на Израел. Една от тях изчезнала някъде по пътя, със сигурност продадена на някой антиквариат. Както и да е. Археолозите се върнали в гробницата и подробно изследвали подземната зала. Открили три черепа, разположени на пода във формата на триъгълник, вероятно вследствие на някаква церемония.
Арни Гросман погледна часовника си.
- Слушайте, какво общо има това с нашата работа? - попита той, готов да избухне. - Водим криминално разследване и тази история за археолози изобщо не ни интересува! Защо не ни кажете веднага, без заобикалки, онова, което искаме да знаем?
- Казвам ви онова, което искате да знаете! - отвърна язвително Аркан. - Но за да го разберете, трябва да се запознаете с някои детайли. Без тях останалото губи смисъл.
Главният инспектор на израелската полиция направи широк жест, обхващащ всичко наоколо.
- Първо ни казахте, че това е Светая светих - извика той. - Дори изрекохте богохулството на богохулствата, че Бог физически присъства в тази зала! А сега ни залъгвате с разни истории за саркофази и не знам още какво!
- Успокойте се - каза Валентина, като сложи ръка на рамото му, за да го възпре. - Нека да чуем всичко до края и после ще решим какво да правим. Ако това е само отбиване на номера, можем просто да приложим съдебната заповед.
Убеден от аргументите на италианската си колежка, Арни Гросман си пое дълбоко дъх - от ноздрите му едва не излезе дим - и се овладя.
- Продължавайте.
Арпад Аркан ни най-малко не се притесни, което заинтригува Томаш. Или беше напълно сигурен, че наистина ще направи огромно разкритие, или пазеше някакъв коз, с който да се измъкне в последния момент.
- След като пристигнали в склада на Департамента за старинни предмети на Израел, деветте саркофага били претеглени, снимани и каталогизирани под номер IAA 80/500-509 - каза президентът на фондацията, продължавайки разказа е невъзмутим тон. - IAA е абревиатурата на името на институцията на английски език - Israel Antiquities Authority, 80 е годината на откритието - 1980-а, а 500-509 е входящият номер на саркофага в списъка на намерените през същата година артефакти.
- Това са технически подробности - прекъсна го Томаш. - Защо тези саркофази били толкова специални?
- Ще ви отговоря с въпрос - отвърна Аркан. - Имате ли представа дали е нещо обичайно да се поставят имена върху юдейските костници?
Историкът поклати глава.
- Доколкото знам, само около 20% от костниците, открити в Йерусалим, имат надписи.
Домакинът потвърди.
- Така е. Само че в случая с Талпиот върху плочите на шест от деветте саркофага били гравирани имена. Това вече ги правело редки. Но онова, което ги превърнало в наистина уникално откритие, били самите имена. - Отново замълча и се обърна към историка. - Можете ли да предположите кои са били те?
Томаш сви рамене.
- Не.
- Саркофаг IAA 80/500 бил най-голям, украсен с малки рози и розови листенца и покрит със суха пръст. Археолозите почистили пръстта и забелязали надпис на гръцки, който гласял Mariamn-u eta Маrа. Саркофаг 80/501 отново бил гравиран с малки рози и надпис на иврит Yehuda bar Yehoshua. Върху номер 800/502 също имало надпис на иврит с името Matya. На номер 800/504 пишело Yose, а 800/504 носел името Маrуа, отново на иврит.
- Казахте, че шест от саркофазите имали надписи - отбеляза Томаш, внимателен към детайлите, - но споменахте само пет.
Аркан се усмихна.
- Вече забелязах, че сте много наблюдателен - сподели той. - Истината е, че пропуснах номер 800/503 нарочно. Този саркофаг не бил гравиран на гръцки, нито на иврит. Надписът бил на староарамейски. Буквите били заличени от дебел слой па- тина, не знам дали знаете какво е.
- Това е меден карбонат - обясни историкът. - Процес на минерализация, който е често срещан при работата на археолозите.
Домакинът наклони глава настрани.