Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
Опита да разчете завъртените букви и да разбере какво пише; даде си сметка, че текстът е на немски, и след като различи първите думи, остана с впечатлението, че текстът му е познат.
- „По всички тези хълмове цари мир - изрецитира той с внезапна наслада, - във върховете на дърветата едва ли ще усетиш и лек полъх. Птичките в гората са притихнали. Почакай тихо. Мирът ще дойде скоро“.
Аркан се обърна назад и се усмихна.
- Красиво е, нали? - попита той. - Това е мотото на моята фондация.
Опиянен от мелодичните думи, рецитирани на немски, Томаш кимна.
- Стиховете наистина са много хубави - съгласи се той. - Но защо са тук?
Домакинът се обърна напред и протегна облечената си в ръкавица ръка към клавиатурата.
- Свързано е с тайната, която отваря тази врата - призна той. - Наредих да изпишат стиховете върху това стъкло, за да не я забравям никога.
Наведе се така, че да скрие клавиатурата от погледите на присъстващите, и започна да набира кода. Отворът беше скрит от гърба на Аркан, но Томаш чу звука от въвеждането на кодовата дума - при натискане всеки бутон издаваше електронен звън.
Тик-тик-тик-тик-тик-тик.
Историкът преброи шест последователни тикания и тъй като умът му на криптолог инстинктивно заработи, той веднага разкри кода. Аркан беше казал, че кодовата дума е свързана с мотото на фондацията. И шестте позвънявания на клавиатурата показваха, че става въпрос за шестбуквена дума. Отговорът беше очевиден.
Goethe.
Кодът, който отключваше блиндираната врата, беше името на автора на творбата, която вдъхновяваше работата на фондация „Аркан“. G-o-e-t-h-e. Шест букви.
На механизма на ключалката бе нужен само миг, за да разчете въведения от Аркан код. След по-малко от секунда вратата издаде последен металически звук и се отвори с тихо иззвъняване.
Бип.
LXI
БИП.
Макар и тихо, съобщението на пейджъра прозвуча в главата на Сикариус с експлозивната сила на гонг. Сякаш в този миг беше активирана някаква програма в мозъка му, нападателят взе устройството и провери местоположението и силата на сигнала, отбелязани от индикатора. Стоеше неподвижно на петнадесет метра разстояние по права линия от мястото в сградата. И все пак беше получил знак, че стартира финалната фаза от операцията.
- Две минути, учителю - прошепна Сикариус. - Ще бъда там след две минути.
С разтуптяно сърце и тяло, движено от адреналина, който позвъняването беше инжектирало в кръвта му, той бързо се отправи към шахтата в тревата и слезе по стълбите до аварийния изход. Влезе през тайния вход и се вмъкна в сградата през тесен коридор. Беше осветен с бяла дифузна светлина, като тази в болниците, а във въздуха се носеше неопределено жужене. На фона на това неясно жужене в главата му проехтяваха силни и ритмични удари. Трябваха му няколко секунди, за да разбере, че са ударите на сърцето му.
Беше навлязъл в най-важната фаза на мисията. Беше работил здраво, за да стигне дотук, и бе рискувал твърде много, за да се провали точно сега. Не можеше да позволи мисълта за важността на този момент и адреналинът в кръвта му да го накарат да изгуби контрол над емоциите си. Сложи ръка на колана, за да почувства присъствието на сиката. Усещането на студената повърхност на свещения кинжал му напомни за божествената защита, която острието му даваше, и му подейства като успокоително.
- Такава е Божията воля!
В този миг тренировките поеха контрола над тялото. Също както във Ватикана, Дъблин, Пловдив и стаята в Америкън Колъни, от този момент Сикариус престана да бъде човек и се превърна в робот - машина, програмирана да изпълни своята мисия на всяка цена. Плъзна се ловко по коридора; сетивата му бяха изострени, вниманието - насочено към подробностите; погледът му - замъглен от обсебващата мисъл за края на операцията.
Стигна до дълъг коридор и спря. Забеляза една охранителна камера високо на стената и се поколеба. Провери местоположението на екрана на пейджъра. Индикаторът показваше надясно. Погледна натам и видя друг дълъг коридор. Огледа внимателно мястото и видя план на сградата, закачен на стената.
Пое дълбоко дъх, вече с абсолютен контрол над емоциите, и закрачи спокойно и непринудено. Влезе в коридора с нормална крачка, сякаш беше част от екипа, който работеше в комплекса, и се отправи към плана на сградата. Изцяло изложен на студения поглед на охранителната камера, той се приближи до стената с таблото. Чертежът съобщаваше названието на сградата - Ковчега, и обозначаваше различните коридори, лаборатории, помещения, складове и стаи на територията на сградата и мястото, където се намираше в момента.