Последната тайна
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #5
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дарина Бойкова Миланова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната тайна». Краткое содержание книги:
За момент се поколеба как да постъпи. Трябваше да следи местоположението на учителя на екрана, за да не изгуби следата, но не можеше да се набива на очи. Как ли би реагирал човекът, който го беше заговорил, ако откажеше да помогне? От друга страна, ако се отзове на молбата, нещата можеха да се развият зле. Каква беше гаранцията, че непознатият няма да започне да задава неудобни въпроси, които да го издадат? Почувства се раздвоен за няколко секунди, но тренингът, получен в ситуации с непредвидени обстоятелства, му помогна да реши.
- Къде е торбата?
- В склада на градинарите.
- Дай ми петнайсет минути и ще бъда там, става ли? Търся един плъх, който съсипва лехите!
Мъжът остана неподвижен за момент, сякаш преценяваше отговора. Сикариус усети как сърцето му бие лудо и сдържа дъха си. Дали щеше да приеме извинението? Накрая непознатият се съгласи и се отдалечи, отваряйки служебната врата.
- Добре - каза той. - Но не се бави много. Ехуд е бесен, защото някой е забравил да му занесе тора!
Мъжът изчезна в сградата и Сикариус си пое дълбоко дъх. Погледна пейджъра и видя, че мигащият сигнал на екрана се движи.
- По дяволите...
Поколеба се накъде да поеме. Наляво? Надясно? Сикариус се насили да мисли по-ясно, впери очи в екрана и зачака новото местоположение. Индикаторът показа, че сигналът отслабва - сигурен знак, че тайният обект се движи и е започнал да се отдалечава.
- Къде отиваш, Учителю? - прошепна Сикариус неспокойно, приковал поглед в пейджъра. - Къде?
Направи няколко крачки вляво и забеляза, че сигналът стана още по-слаб. Смени посоката и се върна надясно с бърза крачка. Сигналът веднага се усили и той се успокои. Обектът се движеше надясно. Пришълецът проследи маршрута в тази посока, като вървеше успоредно на външната стена на сградата, втренчен в мигащия сигнал на пейджъра.
Сигналът ставаше все по-силен, достигна максимума и след това започна да отслабва. Натрапникът се обърна и потърси мястото, където сигналът бе най-силен. Когато го откри, пресметна отново. Обектът се намираше във вътрешността на сградата, на петнайсет метра по права линия.
Сикариус се огледа наоколо в търсене на най-близкото място, през което да проникне, когато получи заповед. В тревата видя шахта - на десетина метра от мястото, където се намираше - и отиде да я провери. Имаше стъпала, които водеха към мазето на сградата и стигаха до авариен изход.
Чудесно.
Натрапникът клекна, преструвайки се на градинар, който почиства плевели, и остави пейджъра на тревата, убеден, че всеки момент ще трябва да пристъпи към действие.
Позвъняването на Учителя щеше да е заповедта за действие.
LX
БЛИНДИРАНАТА ВРАТА, която затваряше достъпа до металното помещение, изглеждаше невероятно солидна. Групата се приближи до нея и Томаш забеляза, че под кръглия прозорец, подобен на корабен люк, имаше посребрена табелка с еврейски символи.
Воден от любопитство, историкът прочете гравирания надпис и отвори широко очи. Произнесе двете думи като робот, почти сричка по сричка.
- Кодеш ха Кодешим.
Валентина долови смаяния поглед на португалеца и се обърна към Арни Гросман. Израелският полицай също изглеждаше изненадан от информацията, която четеше на табелката на вратата.
- Какво пише? - поиска да узнае тя, внезапно разтревожена. - Какво означава този надпис?
Двамата бяха прекалено стъписани, за да отговорят веднага, затова Аркан с гордост, изписана по лицето му, ѝ преведе думите на иврит.
- Светая светих - обяви тържествено. - Сърцето на Храма.
- Кой Храм? Този в Йерусалим?
- Разбира се. Нима има друг?
Италианката поклати глава.
- Не разбирам - призна тя. - Храмът не се ли намира в Йерусалим? Защо тук пише Светая светих?
Томаш, който се беше съвзел от изненадата, предизвикана от надписа на вратата, отговори.
- Кодеш ха Кодешим, или Светая светих, е помещение, което било разположено в западната част на Храма на Соломон, близо до днешната Стена на плача - обясни историкът. - Затова тази стена е толкова важна за евреите. Светая светих била отделена със завеса и там се пазел Кивотът, Ковчегът на Завета. Това било мястото, където присъствието на Бог се усещало най-силно на земята. По-късно Храмът на Соломон бил разрушен и Кивотът изчезнал. Когато Ирод изградил Втория храм след вавилонския плен на юдеите, в Светая светих издигнали малък постамент на мястото на Ковчега на Завета, за да символизира неговото присъствие. Въпреки това евреите отстоявали схващането, че Бог продължава да обитава Светая светих, поради което то си останало свещено.