Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Така че в края на краищата и Бланка се озова в отдела, бе последният пристигнал. Поради някаква причина, която не можеше да си обясни с разумни доводи, в първия момент, когато чу думата „убийство“, си бе помислил, че Фрийман е починал — въпреки че Дейвид Фрийман нямаше нищо общо с Уорън и Джейкс. Но това бе единственото, макар и доста далечно свързано убийство, което изплува в съзнанието му, затова през първите няколко минути, след като Джърсън го покани — не особено охотно — в кабинета си, той остана до вратата, опитвайки се да улови нишката на събитията. Накрая се наложи да ги прекъсне.
— Извинете, непрекъснато чувам името Холидей — вметна той, — а си мислех, че сме се събрали заради Харди и може би заради Фрийман.
— Кой е Фрийман? — попита Джърсън.
— Партньорът на Харди — отговори Бланка. — В момента е в интензивното отделение на „Сейнт Франсис“. Някой го е пребил жестоко. А кой е Холидей?
— Клиент на Харди. Има заповед за задържането му по обвинение в убийство. Четири убийства, ако трябва да бъдем точни — отговори Джърсън.
— Чакайте малко, не разбирам. Този Холидей е бил днес с Харди, така ли? Кога? — попита Бланка.
— Когато са стреляли по тях. По обед — каза Уорън.
— Може би — допълни Джейкс.
Ръсел реши да се включи в разговора:
— Може би какво? Може би Холидей е бил там, това ли искаш да кажеш?
— Не. Може би са стреляли по тях — отвърна Джейкс. — Или пък само по Харди.
— Не, не е така! — Очевидно Уорън и Джейкс бяха обсъждали нещата помежду си и не бяха постигнали съгласие. — Джейкс гледа твърде много филми.
— Ей! — викна му Джейкс. Тонът му съвсем не беше шеговит. — Докажи ми, че нещо подобно се е случило!
— Видях човека — Харди. Той е доказателството. Беше целият в кръв и драскотини.
— Това нищо не доказва. Може сам да го е направил.
— Да, но защо? — Уорън поклати глава. — Не е нормално да си причиниш такова нещо.
— Чакайте! Чакайте! — Джърсън се намеси, използвайки по-високия си ранг, за да въведе ред. — Полицай Джейкс, какво се опитвате да кажете?
Младият мъж се стегна.
— Само това, сър, че огледахме мястото много старателно и някои моменти от историята на господин Харди ми се сториха малко съмнителни.
— Например?
— Например, че е нямало никой по това време. Говорим за Коит Тауър. По обед.
— Бе мъгливо, Дъг, не схващаш ли?
Джърсън прекъсна Уорън.
— Остави това! Продължавай, Джейкс!
— Да, мъгливо беше. Като че ли друг път не е имало мъгла! В Сан Франциско сме все пак, хората са се нагледали на мъгла. И пак ходят на Коит Тауър. Както и да е, та, значи, първо двамата с Холидей били съвсем сами там, само дето когато ние пристигнахме на паркинга двайсет минути по-късно, имаше коли, а и автобуси. След това той ми разправи за гуми, които били изсвистели по асфалта. Ама нямаше следи от гуми. После изронен бетон, където рикоширал някакъв куршум. Може би. А! И били изстреляни шест куршума, но нито един от тях не улучва…
— Движеща се кола — вметна Уорън, после вдигна извинително ръка към Джърсън. — Съжалявам, сър.
— Да, движеща се кола, но никой не е дори одраскан от куршум. После разпитахме по „Ломбард“, точно под кулата. Седем души са си били вкъщи. Никой не е чул стрелба.
Единственият звук, който се чуваше, бе тихото тананикано на Кунео. Никой сякаш не му обръщаше внимание.
— Добре — каза Джърсън. — И какво означава всичко това?
— Той мисли, че стрелба изобщо не е имало. Че Харди си е измислил всичко — отвърна Кунео.
— Точно така мисля, сър.
Уорън вдигна ръка. Джърсън го посочи и кимна.
— Давай!
— Видях човека, сър. Харди. Бе ожулен от главата до петите. Чисто нов хубав костюм. Рани и драскотини от главата до петите.
Това изобщо не притесни Джейкс.
— Този хълм е ужасен. И ти да се претърколиш с новия си костюм, няма начин да не го съсипеш. И да се изподраскаш.
— Добре де, но защо някой, още повече преуспяващ адвокат, ще реши да направи такова нещо?
С всеки изминал миг Бланка все повече недоумяваше как така Харди бе прекарал толкова дълго време с него в ранния следобед, обяснявайки му инцидента в най-малки подробности, а нито веднъж не бе намерил повод да спомене името на убиеца, когото представляваше, и факта, че той е присъствал заедно с него на мястото. Реши, че трябва да каже нещо, вдигна ръка и се обърна към Джърсън.