Първият закон

— Не съвсем. Оставаш ти.

Той вдигна поглед към нея и поклати глава.

— За малко да ни очистят и двамата…

— Но как са могли да разберат за срещата и че ще бъдете там заедно?

— Не мога да кажа със сигурност, но се обзалагам, че са предположили, че Джон ще дойде при мен или аз ще отида при него, затова са решили да ме следят. И всичко тръгва по мед и масло. Само дето аз ги забелязах навреме.

— Щом всичко това не е свързано с делото на Дейвид, защо тогава са го нападнали?

— Или нас и стъклото на колата. Може би двете неща са свързани.

— Това изглежда пълна измишльотина, Дизмъс. Съжалявам, че ти го казвам, но е така.

Харди скръбно кимна.

— Джакман каза същото, доколкото си спомням.

— И да подхвърлят улики в двата апартамента? Възможно ли е? Сигурен ли си, че Джон не е замесен в убийството на Силвърман?

Той се поколеба, после поклати глава.

— Не.

— Или че го е направил Ник Сефия?

Харди не отговори.

Франи стана, помачка хавлията още известно време и се упъти към вратата.

— Искам да кажа… аз също не мога да си представя Джон като убиец, но…

— Той със сигурност не е убил своя барман и приятеля му, Франи. Не би го направил. Не и по този начин. Не вярвам в това.

— Аз също — Франи се обърна с лице към него. — Може би трябва да поговориш с човека, който заема бившата длъжност на Ейб.

— Не. Няма да стане.

— Защо?

— Защото той има заподозрян, а аз съм адвокатът на заподозрения. Единственото нещо, което мога да направя, е да накарам Джон да им се предаде. Както ти споменах миналата вечер, като адвокат-защитник аз не се интересувам от справедливостта, а само от това, да измъквам клиентите си.

— Но Ейб споделяше с теб за разни случаи.

— Една от причините, заради които го харесвам. Но това вече неведнъж го е вкарвало в беля, а и той вече ми каза, че няма да обсъжда този случай.

— Може да промени мнението си, когато разбере, че са стреляли по теб. Това прави нещата различни.

Харди се размърда във ваната и неволно изръмжа от болка. Когато успя да превъзмогне болката, той каза:

— Струва си да опитам. Не мога да стоя със скръстени ръце.

Тя отново се бе надвесила над него. Седна на крайчеца на ваната и нежно сложи ръка на рамото му.

— Може и да ти е неприятно, но ми се струва, че трябва да размислиш дали да не се откажеш от това дело. Виж какво ще стане с Дейвид и продължи нататък.

Той размисли малко.

— И бездруго може да се наложи. Не съм в състояние сам да движа нещата, но вероятно бих могъл да придумам някоя от големите фирми да се заеме с делото. Много пари могат да капнат.