Първият закон
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #9
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Весела Люцканова“
- ISBN: 9543110182
- Переводчик: Надежда Ризова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Първият закон». Краткое содержание книги:
Докато напрежението расте, Харди. Глицки и дори семействата им са директно заплашени. Полицията не ги пази. Съдебната система не ги защитава. Без никаква власт и все по-изолирани, Харди и Глицки се изправят пред най-тъмния момент в живота си. Защото когато законът ги изостави, те трябва да се обърнат към друг, по-примитивен закон, за да оцелеят.
Брилянтно и силно емоционално напрегнато пътуване из улиците на Сан Франциско. Първият закон е най-наелектризиращия и оригинален роман на Джон Лескроарт до момента.
Холидей погледна към пистолета на седалката до него и към това, което бе останало в кутията със стари патрони. Протегна ръка, вдигна го, претегли го на тежина и го остави обратно. Избърса с ръка челото си. Потеше се. Смъкна стъклото с един пръст. Навън бе хладно, мрачно и ветровито. Свали стъклото още малко. Продължаваше да се поти.
Знаеше, че може просто да продължи да си кара все така на юг. Мишел щеше да се прибере чак късно вечерта, така че никой нямаше да тръгне да издирва колата. Можеше да излезе на магистралата и след два часа да е далеч от залива. До залез-слънце щеше да е извън територията на щата. Дори от страната. Още нямаше един и половина. Ако пришпореше колата, щеше да прекоси границата при Тихуана преди полунощ. И след като Глицки и Харди оправят нещата, след като убедят властите, че убийците са Сефия и неговите приятелчета, той можеше просто да се върне, да отвори пак „Ноев ковчег“, да продължи да живее като преди. Това бе негова битка, но нима това означаваше, че непременно трябва да участва в нея? Не бе ли това глупава стратегия?
А Мишел?
Години наред Холидей бе играл ролята на трагичния герой, който не се привързва към другите. Бе твърде наранен от живота, твърде съсипан от любовта и от загубата. Жените винаги го разбираха, Мишел щеше също да го разбере. Болката го терзаеше прекалено силно, той бе твърде чувствителен. Още бе далеч от мисълта, че раната в сърцето му ще зарасне.
Готов ли бе да напусне този маскарад завинаги?
Готов беше. През цялото това време на сноване насам-натам, на флиртове, на прескачане от жена на жена, не бе изпитал и един миг на щастие. Но с Мишел беше изпитал. По същия начин Дизмъс Харди го бе приел в живота си, търпеше шегичките, посещенията и напиванията му, направил го бе част от семейството си — бог знае защо. Щяха ли те двамата, Мишел и Дизмъс, да се окажат поредните жертви, които ще изгорят на олтара на жалкото му самосъжаление?
Бе стигнал до последната отбивка за магистралата. Не тръгна по нея. Внезапно бе обзет от безумен гняв. Осъзна, че няма да отиде в Мексико, нито където и да било другаде, че отива право на Кей 70, където Глицки щеше да има нужда от всяка помощ, която би могъл да получи. Харди не бе казал нищо определено по въпроса дали той самият ще отиде там — точно обратното, беше отрекъл, че ще бъде там. Бе казал, че това е работа на полицията. На цивилните не им е там мястото, само биха пречили.
Но Холидей познаваше Харди и знаеше, че ще е там.
Когато приключеше това, Холидей щеше да се погрижи за „Ноев ковчег“, за Мишел, за всичко останало. За живота си.
19
В събота следобед Винсънт Харди отвори вратата на дома си и застана на входа на дневната, където баща му и Ейб Глицки говореха приглушено, явно обсъждаха нещо много сериозно. Носеше фланела с дълги ръкави с лика на Джери Райс от „Фортинайнърс“, маратонки и широки панталони до средата на прасеца. Но онова, което се набиваше в очи повече от дрехите му, беше калта по тях. Харди го погледна изморено и очаквателно, но в очите му се четеше най-вече зле прикрито нетърпение.
— Татко — каза Винсънт без предисловия, — трябва ми електрически трион.
Глицки, въпреки че явно не бе в настроение, се усмихна леко.
— Че на кого не му трябва електрически трион, Вин? На кого?
— Трион ли? — Гърбът на Харди още го болеше и той седеше изтегнат в креслото с вдигнати нагоре крака. — Трион?
— Всекиму се налага понякога — вметна Глицки.
На Винсънт явно не му беше до шеги.
— Може би, но на мен ми трябва сега. Наистина ни трябва, татко.
— За какво? — попита Харди.
— Да режем разни работи.
— Аха — намеси се Глицки, сякаш това слагаше точка на спора веднъж завинаги. — А ти за какво мислеше, че му трябва, Диз? Едва ли можеш да правиш нещо друго с един трион.