Светлият лик на смъртта

Настя лежеше до мъжа си и чуваше равномерното му дишане. Льоша отдавна бе заспал, а тя още преравяше в паметта си събитията от снощи.

… Наталия Цуканова се владееше прекрасно. Нито сянка от смущение, нито грам притеснение. Нито страх, нито отчаяние. Хем я бяха уличили в извършването на две убийства. Поразително хладнокръвие! Нима й беше безразлична перспективата да се озове зад решетките? Тя дори не отричаше, а с лека усмивка разказваше за своите действия. После Настя разбра, че тази жена толкова дълбоко е затънала в собствената си омраза, че не е способна на никакви други чувства. Тези други чувства ще я споходят по-късно, може би след няколкото дни, прекарани в килията. Тогава тя ще бъде принудена да разбере, че ОНЗИ живот, в който е мразила и отмъщавала, е свършил и е започнал ДРУГ живот, съвсем различен от предишния. Тя не е успяла. Дербишов е на свобода. Стрелников, Томчак и Леонтиев са на свобода. Пострадали са три жени, които всъщност не са сторили никакво зло на Наталия и на които не е имало за какво да отмъщава. Двете е убила тя, третата — Люба Сергиенко — се е самоубила, но е щяла да остане жива, ако не беше загинала Мила. Наталия Цуканова е решавала собствените си проблеми, като мимоходом е рушала живота на непознати за нея хора. Трябва й време, за да осъзнае това. Тогава ще дойдат и страхът, и ужасът, и отчаянието. А засега тя още се ерчи, представя си, че е супержена, опитва се да покаже колко нищожни и жалки в сравнение с нея са всички наоколо. Толкова нищожни и жалки, че пред тях може да си признае и убийство. Вярно, тя не започна да си признава веднага. Но Константин Михайлович Олшански я притисна. И със сребърното украшение — купидончето, и със свидетелските показания на хора, които бяха видели Широкова малко преди смъртта си да слиза на станция „Академическая“, и с други дреболии. А когато Настя подхвърли от своя ъгъл репликата, че Наталия е обула обувките на Людмила Широкова, тогава вече Цуканова заговори, без да крие нищо и на драго сърце. Небрежно облегната на стола, тя започна да разказва как се бе обаждала на Алла Стрелникова, как бе посещавала нощем мъжа й. Разказва дълго и с удоволствие. И едва накрая заяви: