Бунтът на кралицата [bg]

Закуската още беше в разгара си, когато влязохме; топлината бе като тръпчив балсам за премръзналите ми ръце. Забелязах, че Райън не се виждаше наоколо и столът му беше празен. А Аленах ме поведе към него и ми отреди мястото от дясната си страна.

— Добро утро, сестро — поздрави Шон; в погледа му внезапно се появи предпазливост, сякаш не можеше да повярва, че това се случваше.

— Добро утро, братко — отвърнах точно когато баща ни седна на стола между нас.

Насилих се да преглътна три хапки овесена каша, преди да открия Картие в оредяващото множество. Гледаше към мен с полузатворени очи, сякаш бе отегчен, но напрегнато чакаше.

Едва доловимо докоснах яката си.

Той отвърна на движението; въздухът проблесна между нас, сякаш нишка от магия бе изпъната от мен към него.

Нямаше връщане назад.

Изчаках, докато вечерята приключи и залата се изпълни с истории, ейл и музика. Насилих се да ям, докато стомахът ми се усукваше на възел. Едва тогава погледнах към Аленах, който седеше от лявата ми страна, и казах:

— Навярно можете да ми го покажете сега, татко?

В чинията му още имаше храна, халбата му преливаше от ейл. Но бързо научих, че един баща обичаше да угажда на дъщеря си. Аленах се изправи моментално и аз пъхнах ръка в неговата като хвърлих поглед през рамо, точно преди да изчезнем от залата.

Картие проследи нашето оттегляне. Щеше да изчака десет минути след нас, а после щеше да се измъкне.

Броях наум собствените си стъпки, докато Аленах ме водеше обратно към личните си покои; порядъкът на числата беше странно успокояващ, докато ботушите ми потъваха в килима.

Това беше частта от плана, която беше изцяло непредсказуема — действителното местонахождение на Канона. Аленах беше казал, че беше скрит някъде в замъка и затова с Картие бяхме решили да поемем риска. Бях предположила, че вероятно беше в крилото, където се намираха покоите на лорда; самата стая, която някога бе принадлежала на Тристан Аленах.

Бях предположила правилно.

Последвах Аленах през гостната му, през личната му трапезария, в спалнята му. Имаше внушително легло, покрито със завивки и кожи, и голямо каменно огнище, в което изстиваше пепел. Три прозореца от рисувано стъкло обточваха едната стена; свещи осветяваха тъмното стъкло.

— Кажете ми, татко — запитах, чаках търпеливо, когато изчезна в съседната стая. — Откъде узнахте за Канона?

Той се показа отново; държеше дълго, тънко парче желязо с издялана дръжка. За миг сърцето ми се удари в гръдната кост, когато си помислих, че се канеше да го използва като оръжие. Но той се усмихна и каза:

— Това е тайна, която се е предавала от баща на сина наследник, още откакто Канонът бил скрит тук.

— В такъв случай Райън знае ли?

— Той знае. Шон — не.

Наблюдавах как използваше железния клин, за да измъкне един от камъните на огнището. Беше дълга плоча, изцапана с нетна от трупали се в продължение на години сажди и от пъновете, които я бяха ожулили, и докато се трудеше да я повдигне, се сетих за Тристан. Почти можех да видя как моят предтеча извършва същите движения като Аленах, само че Тристан бе полагал усилия да скрие, вместо да освобождава нещо скрито.