Бунтът на кралицата [bg]

Трябваше да го оборя още тогава, преди изкушението да пусне корени в мен. Но Канонът на кралицата… нуждаехме се от него. Имахме камъка, но ни трябваше и законът.

— Покажете ми Канона — поисках.

Ръцете му бавно се отместиха от лицето ми, но той продължи да се взира в мен:

— Не. Не и докато не ми се закълнеш във вярност. Не и докато не узная, че напълно се отричаш от МакКуин.

О, той си играеше с мен. Манипулираше ме. Това ме накара да го презирам още повече; изпитваше нужда да се състезава с Журден, искаше ме само да демонстрира собствената си власт.

Няма да се хвърлям прибързано в това — помислих си.

Така че си поех дълбоко дъх и казах:

— Оставете ме да обмисля това през нощта, милорд. Ще ви дам отговора си на сутринта.

Той щеше да уважи молбата ми. Беше меванец, а за него дадената дума бе нерушима клетва. Валенианците имаха своето изящество в светския етикет и своята вежливост, но меванците имаха думата си, проста и обвързваща.

Аленах ми помогна да се изправя на крака. Поръча да ми приготвят топла вана в стаята с еднорога и ме остави за нощта. Киснах във водата, докато кожата ми се сбръчка, като се взирах в огъня и мразех произхода си. После станах и облякох нощната риза, която ми беше осигурил, тъй като бях оставила всичките си притежания при Журден.

Седнах пред огъня с камъка и медальона, скрити под мекия вълнен плат на нощницата ми, и се почувствах пленница на собствените си ужасни мисли.

Бях пристигнала в Дамхан тази вечер, смятайки, че Аленах нарочно дразнеше и предизвикваше Журден с претенциите си към мен. Сега обаче бях наясно… Бях кръв от неговата кръв, елен, прескачащ лаврови клони, единствена дъщеря на един жесток човек.

А той искаше да ме превърне в кралица.

Затворих очи и започнах да прокарвам пръсти през заплетената паяжина, в каквато се беше превърнал животът ми.

За да съживя Канона, щеше да ми се наложи да се закълна във вярност на Аленах.

Ако се закълнях във вярност на Аленах, щях или да го последвам като му позволя да ме постави на трона, или да го предам и да взема Канона със себе си в Мистуд.

Ако откажех да се закълна във вярност на Аленах, нямаше да открия Канона. Пак щях да отида в Мистуд с камъка, както беше планирано. Но Аленах можеше да ме затвори под ключ в кулата на Дамхан.

— Бриена?

Хвърлих поглед надясно и видях Картие в стаята ми. Дори не го бях чула да влиза през тайната врата; толкова бях вглъбена в собствените си мрачни размишления. Той дойде до стола ми, коленичи пред мен и сложи длани на коленете ми, знаеше, че бях другаде и докосването му щеше да ме върне обратно.

Загледах как светлината на огъня целуваше златните нишки на косата му и оставих пръстите си да преминат бързо през нея; той затвори очи в отговор на милувката ми.

— Той е мой баща — прошепнах.

Картие ме погледна. В очите му имаше такава тъга, чувстваше всяко мехурче болка вътре в мен.

— Знаехте ли, че е той? — настоях.