Смрък [bg]

Ваймс реши, че това е най-доброто уверение, което би могъл да очаква при дадените обстоятелства. Тъкмо тогава Небивал успя да изкърти капака на една голяма каца от няколкото такива, които се въргаляха по палубата. Ужасното зловоние на баржата мигновено се удвои и той се отдръпна, запушил уста с ръце. Смръдльо от друга страна блажено пое дъх.

— Брех, мааму! Пуешки дреболийки! Божия манджа! Плаване адски катилско, ама кетъринг бива!

Ваймс се втренчи в него. Е, добре, каза си, навърта се около хората и закача по нещо от речника, но това вече е подозрителна ерудиция. Да не би пък госпожица О’Майна да му е давала уроци? Или просто е някакъв окултен пътешественик, довлякъл се бог знае откъде да се забавлява за сметка на работохолично ченге? Не за пръв път ми се случва.

Небивал вече режеше въжетата и Ваймс се опита да възкреси набързо колкото може повече гоблини. Това не беше работа за някой с мания за хигиена или дори с идея за смисъла на думата… макар че той бездруго се губеше след час под калния порой на Старата Негодяйка. Те се изправяха на крака и отново падаха, добираха се до преобърнатата каца с парчетии от умрели пуйки и се препъваха през хлъзгавата палуба до едно разплискващо се и вече полупразно корито с вода, което Небивал беше намерил и пълнеше чрез простия способ на нескачените съдове, опирайки кофа на ръба му. Връщаха се към живот. Повечето се връщаха към живот.

Баржата отново се отблъсна от брега и насред въргалящите се гоблини Ваймс успя да сграбчи някаква скоба. Половината палуба беше заета от каци, които — съдейки по миризмата — определено не бяха пълни с листенца от рози. Той храбро стана на крака на тресящата се палуба и извика:

— Не мисля, че всичко това е за малка разходка до крайбрежието, а ти? Има повече каци с вонящи пуешки вътрешности, отколкото всичките тия клети дяволи могат да ометат за седмица! Някой се е готвил за дълъг път! Мили боже!

Баржата се беше врязала в нещо и съдейки по шума от строшени стъкла, това нещо се беше разбило. Небивал се изправи, стиснал някакво въже и отръсквайки пуешки дреболийки от куртката си, каза:

— Плаване, сър. Не разходка, сър. На човек не му трябва всичко това, ако ще пътува по суша, сър. Предполагам, че са ги повели някъде доста надалеч.

— За отмора на слънчев плаж със сърф и други забавления, а? — подхвърли Ваймс.

— Не, сър. Пък и нямаше да им е забавно, ако беше така, нали? Гоблините обичат мрака.

Ваймс го шляпна по рамото.

— Добре, околийски Левак, не удряй никой, дето е вдигнал ръце да се предава, а ако някой си хвърли оръжието, дръж го под око, докато си сигурен, че не си е скътал някъде резервно, ясно? Ако се съмняваш, повали го в несвяст. Нали знаеш как? Използвай стария Цап Ни Тоз Пръч, става ли?