Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Смрък [bg]
Смрък [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Смрък [bg]

Электронная книга - «Смрък [bg]». Краткое содержание книги:

Общоизвестно е, че всяко ченге в отпуск открива поне един труп още преди да си разопакова багажа. Командир Сам Ваймс от анкх-морпоркската Градска стража отива на почивка в приятната и невинна провинция. Само че на него не може да му се размине просто с един труп в гардероба. По-скоро са купища… и едно старо престъпление, по-ужасно от убийство. Той е извън юрисдикцията си, в съвсем небрано лозе, без сандвичи с бекон, сериозно възпрепятстван и изваден от равновесие. Но никога без хъс. Където има престъпление, трябва да има улики, трябва да има преследване и трябва да има наказание. Казват, че накрая всички грехове се опрощавали. Да, ама не съвсем всички…
„Спомене ли се шеговито фентъзи, Тери Пратчет е първото име, което идва наум… но зад фентъзито той разглежда много реални съвременни въпроси… за живота, вселената и всичко останало. Таймс
„Забавен като Удхаус и остроумен като Уо. Индипендънт
„Сатирично, автентично, фантастично и неустоимо. Дейл мейл
„Тайната на хумористичното фентъзи на Тери Пратчет не е толкова в своеобразието на фантазията, колкото в надеждността на хумора… чист триумфален разкош.Гардиън
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 156
Перейти на страницу:

Така че той скочи и осъзна, че един скок налага друг скок и сбъркаш ли ритъма, падаш във водата. Ако обаче скочиш на следващата баржа, която се тресе и подмята насам-натам във въртопа, просто се надяваш кракът ти да не попадне помежду двете. Защото ако две осемметрови баржи приклещят крака ти като в сандвич, няма да се разминеш само със синина. Смръдльо обаче се стрелкаше напред с летящи подскоци, едва ли не пируети, а Ваймс беше достатъчно бърз да схване посланието и скачаше точно след него на следващата баржа, пък подире му, колкото и да е чудно, същото правеше и Небивал, и то през смях, макар че трябваше да си на крачка от него, за да го чуеш.

— Супер, сър! Така скачахме като деца… всеки правеше скок… големите бяха най-страхотни…

Ваймс задиша отново след първите два скока. Според думите на Небивал „Чудната Пути" беше товарен кораб, голям и бавен, само че кой знае какъв товар превозваше? На тези баржи може да има какво ли не, помисли си той, но все още не се долавяше миризмата на гоблини, а ги чакаха още две баржи и време, което се напъваше да се влоши още повече.

Докато си мислеше това, пред него отново изникна Смръдльо, който очевидно можеше да се появява и да изчезва съвсем незабележимо. Още просветваше леко. Ваймс трябваше да се наведе почти до ухото му, за да го попита:

— Къде са те, Смръдльо?

Гоблинът изпърдя, най-вероятно по клоунски, повече за забавление, отколкото за облекчение. Явно доволен от реакцията, той пропука:

— Първа баржа! Лесно стига! Лесно храни!

Ваймс измери на око разстоянието до баржата непосредствено зад „Пути". Там сигурно има нещо като подвижен мост, нали? Някакво средство да се стигне до баржата, така че екипажът да има достъп до товара. Той се обърна отново към Небивал, целият прогизнал от дъжд и огрян от поредното проблясване на светкавица.

— Колцина са в екипажа, как мислиш?

Дори от толкова близо, Небивал трябваше да вика:

— Сигурно има двама мъже или мъж и момче, долу в онова, дето му викат обора! Освен техничаря и отговорника за товара или капитана на каргото! Понякога и готвач, ако жената на капитана не иска да върши тая работа, макар че обикновено я върши, плюс един-двама младока, дето се учат на занаята.

— Само това? Няма ли часови?

— Не, сър, това не е военен кораб!

Двете баржи се сблъскаха, запращайки нагоре воден стълб, който най-накрая успя да напълни ботушите на Ваймс чак до върха. Нямаше смисъл да ги изпразва, но смогна да изръмжи през бурята:

— Имам новини за теб, момко. Водата се покачва. Готвейки се да скочи на следващата лашкаща се баржа, той се зачуди: „Добре де, къде са хората? Надали всички искат да умрат?" Когато баржата наближи, той се засили, но се подхлъзна и падна тъкмо навреме, за да види как мечът му предателски потъва в бушуващата вода. Ругаейки и мъчейки се да запази равновесие, той изчака следващата възможност за оцеляване на косъм и този път успя. Отново скочи и едва не падна назад между удрящите се една в друга греди, но с рисковано балансиране успя да се хвърли напред и пропадна през брезента, озовавайки се очи в очи с някакво неразличимо лице, което изпищя:

— Моля ви! Моля не ме убивайте! Аз съм само един объркан птицевъд! Нямам никакви оръжия! Дори не обичам да убивам пилци!

Оказа се, че се е приземил върху възпълничък мъж, който щеше отново да изпищи, ако Ваймс не му беше запушил устата, като процеди:

— Полиция, господине. Съжалявам за неудобството, но кой, по дяволите, сте вие и какво става тук? Хайде, нямам време за губене! — Той изтика мъжа по-навътре в баржата и мокрият мрак с позната миризма му подсказа, че объркан или не, човекът не лъжеше за пилците. От клопащата перната тъмнина на телените кошове отзад се излъчваше и друга миризма, която обявяваше, че голям брой кокошки, по принцип не най-стоическите същества и в най-добрите моменти, понастоящем бяха много уплашени.

Смътният силует възкликна:

— Полиция? Тук? Я кажи някой друг майтап, друже! За кой се мислиш, а? Да не си проклетият командир Ваймс?

Баржата отново се килна и едно блудно яйце полетя от тъмнината и се разпльока в лицето на Ваймс. Той го обърса или поне поразмаза оттук-оттам, след което отвърна:

— Бре, бре, все така ли уцелвате, господине?

Фирмата му беше менте. Всъщност пълното й име беше „Хвалба и Изцерител Менте", така че беше неизбежно при такава фамилия да настояваш да се обясниш, дори когато надвисналата мокра смърт се е втренчила не само в очите ти, а и навсякъде другаде, включително вероятно и в двата ти крачола.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)