Смрък [bg]

— А — Небивал махна с ръка, — старата Негодяйка все влачи разни отломки. Ама човек трябва да се притеснява само в случай на противна вълна.[31] То се случва много рядко при определени обстоятелства, сър, и може да сте сигурен, че капитанът ще отбие „Пути" доста преди да се стигне до нещо такова. Освен това в лошо време, особено нощем, изобщо не може да се плава по тая река. Старата Негодяйка е пълна с подводни скали и прагове. Би било самоубийство, дори за щурман като господин О’Стър!

Продължиха да яздят в тишина, ако се изключи ужасното гъргорене и клокочене на тъмните води отдолу, напиращи към рида. Вече изчезваше и последната виделина, станала мръсно оранжева от прорязващите я светкавици, следвани от каменоломни гръмотевици. В горите от двете страни на реката припламваха и на места горяха дървета, което, помисли си Ваймс, поне помагаше донякъде за навигацията. Дрехите му вече подгизваха от дъжда и той извика с глас, който издаде убеждението му, че няма да му се понрави отговорът на следващия въпрос:

— Между нищото, само за да минава времето, момко, би ли ми казал какво точно е противна вълна?

Отговорът на Небивал бе удавен от изтрещелия зад тях гръм, но при следващия опит успя:

— Рядко явление при бури в ждрелата, сър, при което отломките от бурята се заприщват по определен начин и…

Смръдльо се покатери до шията на коня и кой би посмял да помисли откъде. Излъчваше бледосин мъртвешки отблясък. Ваймс протегна пръст да го пипне и по ръката му затанцува синьо пламъче. Знаеше си.

— Огънят на свети Унгулант! — извика той и му се прииска да можеше да го използва, за да запали последната си цигара, àко и да беше дихание на удавените. На човек понякога просто му трябва едно дръпване.

Небивал се цъклеше в синята светлина с такъв ужас, че Ваймс почти не намери у себе си сили да се намеси. Все пак го стори:

— Какво има сега, момко?

Една светкавица с усет за драматични моменти освети лицето на Небивал, когато той се обърна към Ваймс.

— Ами, командире, отломките се струпват и сбиват в плътна маса, а реката се вдига и така напира, че рано или късно разбива тоя естествен бент, и той се пръсва по течението, безмилостно помитайки всичко по пътя си чак до морето, сър. Те затова на тая река й викат „Старата Негодяйка"!

— Е, разбира се — въздъхна Ваймс, — аз съм едно неуко градско чедо и не знам много за тия неща, но както подразбирам, това натрупване на отломки, които се пръсват по течението, помитайки всичко по пътя си чак до морето, по принцип се счита за кофти работа, а?

Зад тях се разнесе тягостно проскърцване, когато светкавица удари поредното дърво.

— Да, сър. Изпуснахте „безмилостно", сър — внимателно отбеляза Небивал. — Мисля, че наистина трябва да се опитаме да догоним „Пути" колкото се може по-скоро, сър.

— Смятам, че си прав, момко, и затова предлагам… Каквото и да правеше Смръдльо и каквото и всъщност да беше Смръдльо, конете вече бяха уплашени до полуда. Във въздуха имаше толкова много вода и толкова малко останала светлина, че разликата между реката и брега можеше да си проличи само по това къде ще изпаднеш.