Смрък [bg]

— Казах ти, околийски, не мога аз да сбъркам убиец, като го видя. Сега ни трябва помощ и съм сигурен, че нашият господин Як страшно много иска точно сега да мине към добрите — решение, което може да го представи по-лицеприятно в съда. Не съм ли прав, господин Як?

Младежът закима трескаво, а Ваймс продължи:

— Стой тук, Левак. Докато не знам точно кой е още на това корито, бих искал да пазиш дамите. В момента не съм сигурен кой е оцелял и кой не.

— „Пути" не е корито, командире — рязко се обади госпожа О’Стър, — но този път ще пропусна това край ушите си.

Ваймс й отдаде чест. И отново всички освен Як подскочиха, а идиотът пак се търколи по пода. Ваймс обърна очи към стълбите.

— Стретфърд е при щурмана, нали, господин Як? Подхвана ги още един, по-силен талаз и Як тежко падна, но успя да избъбли:

— Той също е чувал за вас, да знаете, и е решен да стигне до морето, преди да го хванете. Той е убиец, сър, безмилостен убиец! Не му давайте шанс, сър, моля ви, заради всички нас и го ликвидирайте бързо заради себе си!

Въздухът беше наелектризиран, наистина наелектризиран. Всичко метално се тресеше и подрънкваше.

— Казват, че вълната скоро ще се отприщи — додаде Як.

— Благодаря за съвета, господин Як. Звучите ми като разумен младеж и ще кажа това на властите.

Притесненото изражение на младежа се изкриви в усмивки:

— А вие сте прочутият командир Ваймс, сър! С радост ще застана зад гърба ви!

Стъпалата до рубката бяха доста. Щурманът беше цар на реката и наблюдаваше от високия си престол цялото речно царство, дори когато, както сега, дъждът удряше по здравите стъкла, сякаш смяташе такава преграда за оскърбление спрямо небето. Ваймс стремително влезе в рубката. Не си струваше да вика, при положение че бурята удавяше всеки звук, но трябваше да може да каже, че го е казал:

— Командир Ваймс, анкх-морпоркска Градска стража! В името на закона за наложителните действия! — Какъвто не съществуваше, но той се зарече, че ще го вкара в сила, по дяволите, още щом се върне в града, дори да се наложи да привлече подкрепа от целия свят. Човек на закона, изправен пред кошмарни критични обстоятелства, трябваше да разполага поне с някакъв смокинов лист, който да навре в гърлата на адвокатите!

Виждаше тила на господин О’Стър с капитанска шапка на главата. Щурманът не му обърна никакво внимание, но един младеж се оцъкли във Ваймс с подкосяващ краката и подмокрящ гащите ужас. Мечът, който държеше, се стовари тежко на пода.

Як подрипваше от крак на крак.

— Бързо му вижте сметката, командире, че сигурно ще извърти някой номер, казвам ви!

Ваймс пропусна думите му покрай ушите си и предпазливо посегна към колана на младежа, откъдето измъкна къс нож, от онези, каквито обикновено носят речните плъхове. Сряза с него едно въже и върза ръцете на младежа зад гърба му.

— Добре, господин Стретфърд, слизаме долу. Макар че ако искаш първо да се окъпеш в реката, няма да те спирам.