Засенчено слънце [bg]

- Тя не даваше да я пипат - обади се друг глас. На мъж, когото Ванахомен не познаваше. Ако се съдеше по силната му прилика с Унте, трябваше да е неговият брат, вождът на племето Исаир. - И мъжът лечител и направи нещо да я успокои. Когато допря с пръсти очите и… - Вождът потръпна. - Никога не бях виждал такова лице.

332

- Беше смъртоносният кошмар. - Гласът на жрицата, тих и в най-добрата си форма, сега почти не се чуваше. Тя седеше с гръб към тях, положила в скута си главата на своя наставник. На Ванахомен му се стори странно, че бе разпуснала неговите обикновено събрани на тила коси. Галеше ги непрекъснато и ритмично. - Сънят, който убива като болест. Някои не умират веднага, но го носят у себе си, предават го на всички спящи наоколо. - Замълча за момент, но не престана да гали косите. -Спуска се нощ.

Ванахомен замръзна.

- Искаш да кажеш… - Най-накрая разбра. Слухове за кошмара се носеха из града, още когато ходи у Санфи, но тогава през ум не можеше да му мине, че нещата са толкова сериозни. А сега си припомни при какви обстоятелства бяха попаднали на шадунката - стъкваше си огън за чай. Силен черен чай, за да я държи будна.

„Сигурно е знаела, че носи смъртта. Затова е дошла сред враговете, без да и мигне окото - какво значение имаше как ще загине, след като ще ги отнесе и тях със себе си?“

Вождовете го гледаха в очакване - Ханани бе говорила на гуджаарейски. Той преглътна с усилие и преведе.

Таджед отскочи назад.

- Зараза! Може ли да се прихване от тия трупове?

- Сънната магия не действа така. Няма опасност. - Ванахомен погледна към Ханани, притеснен от безучастния и тон. -Изглежда тази шадунка е била наскоро в Гуджааре по търговия. Откак Кисуа завоюва страната, само нейното племе се допуска отвъд стените на столицата. Ако е прекарала нощта там, в близост до някой носител на заразата… Доколкото съм чул, това би било достатъчно.

- Зверове - изръмжа вождът на Мадоба. Ванахомен изчисли самоличността на непознатия по метода на изключването. Мадобецът впери поглед в трупа на жената. - Подли страхливци! Не смеят да ни се опълчат в битка, но виж какво им хрумнало!

- Така е - съгласи се Унте. И той погледна мъртвата жена, напуснала този свят с отвратителна гримаса на лицето. - Тук са събрани много от най-добрите воини на шестте племена. Ако планът и бе успял, щеше да реши с един удар изхода от кървавата вражда, продължила толкова поколения. - Въздъхна тежко и премести поглед върху тялото на Лечителя. - Кажи на жената, когато намериш за уместно, че приятелят и ще бъде погребан с всички почести, които се полагат на един банбарски воин. Той загуби своя живот, но спаси всички нас.

Ванахомен кимна в знак на съгласие. Настана неловка тишина. Чуваше се само едва доловимият шум от дланта на Хана-ни, която не преставаше да гали косите на своя наставник.

Принцът се приближи и клекна до нея. Погледна я в лицето. Тя не плачеше. Пълното отсъствие на какъвто и да било израз никак не му хареса.

- Чирак-Лечител.

Той се подвоуми - жестът можеше да не и се понрави, но в крайна сметка улови ръката и, за да спре това влудяващо галене.