Засенчено слънце [bg]

- И на мен ми мина същата мисъл - отвърна Мни-ини. Никога не бе усещала подобна безнадеждност в неговия глас.

- Вероятно не е възможно да изкореним покварата от своите души, не и напълно. Но е важно да не се отказваме.

Сякаш в отговор на тези слова, и двамата дочуха да ги вика детски глас, белязан с много тежък хактийски акцент.

Изтръгната внезапно от меланхолията, Ханани отиде да види кой е. Таса стоеше от другата страна на шатрата на Мни-ини и се оглеждаше. Грейна, когато я видя.

- Лечител - започна момчето, - Ну-дари… Унте, водач племе… казва дойдеш. Магия… твой магия… - Намръщи се от усилие да намери нужната дума. - Има нужда твой магия. Да.

- Повика я с едната си ръка, а с другата посочи към шатрата на Унте.

Мни-ини също изникна пред шатрата си.

- Пострадал ли е някой?

- Пострадал? Не. Е… е… - Таса сбърчи лице, неспособен да изрази мислите си. - Шадун трябва магия.

Ледена тръпка премина през тялото на Ханани. Да не бяха наранили жената?

Мни-ини отпусна ръка на рамото и. Лицето му бе сърдито и гневно, а погледът - пълен с мрачно предчувствие.

- Аз ще отида - каза той на Таса. - Макар и само за да кажа на тия глупаци, че нямаме намерение да злоупотребяваме с магията в тяхна угода. Да лекуваме жената, колкото да я убият след това. Ханани…

- И аз идвам.

Мни-ини отвори уста да възрази, но погледна към нея и я затвори. Поклати глава.

- Повече няма да се разправям. С тебе не се излиза наглава.

Ханани даде знак на Таса и той ги поведе през лагера, към

шатрата на Унте.

Сцената, която завариха в задимената и вътрешност, не беше толкова ужасна, колкото се опасяваше Ханани. Унте бе застанал край шадунката, принудена, все така вързана, да коленичи по средата на шатрата. Таджед седеше край масата срещу тях, а до него се бяха разположили двама други мъже, облекли потънали в прах индигови роби - водачите на двете новодошли племена. Жената изглежда не бе подлагана на нови страдания, ако се пренебрегнеше прясната синина над едното око.

- Тия пък какви са? - възкликна шадунката, след като изгледа Лечителите от глава до пети. Нейният гуджаарейски - навярно едничкият общ за шадуни и банбарци език в момента -беше белязан от чудат напевен акцент, какъвто Ханани не бе чувала през живота си. Устните и се сгърчиха гнусливо. - Вие да не сте почнали да се плодите със северняци, бе? Я ги вижте тия двамата - светли са като пясък.

Унте, изправен с каменно лице над нея, не даде ухо на казаното. Обърна се към Лечителите:

- Ванахомен все ми повтаря, че можете да лекувате лудост.

Ханани примигна; Мни-ини и хвърли пълен с изненада поглед.