![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Съкращение — отговори младият Ториан на озадачената Маги. Много го биваше в четенето и писането. Беше така открай време. Може би бе прекалено запознат с въпросите на аритметиката и знаеше всичко за парите, но нека това да му бъде недостатъкът.
За разлика от някои други. Били Улсън изпружваше малкия си пръст, докато надигаше чашата с какао и отпиваше прекалено изискано.
Джеф Бйерке полагаше всички усилия да не го гледа лошо и бе очевидно, че се чувства неловко в компанията му.
Да, Ториан Торсен го разбираше в това отношение. Само че Били Улсън се бе държал достойно и компетентно според Маги, а Маги си оставаше кръвен брат на Ториан и нито един мъж не биваше да я подценява! — затова Ториан Торсен бе склонен да прости на младежа и да преглътне непростимия му недостатък.
— Тори беше… — Били Улсън замълча, когато сервитьорката, петдесетинагодишна южнячка с щръкнали черни мустаци, която би се вписала много по-успешно в обстановката на някое полицейско управление; пристигна с димящ тиган на едната ръка, а в другата — стиснала метална чаша и евтина пластмасова запалка.
Били остави чашата на масата — малкият му пръст вече не бе изпружен, не и този път — и зачака.
Тя сипа някаква бистра течност върху тигана и с уморено „Опа“ запали жълтата палачинка вътре, изцеди отгоре прясно разрязан лимон и остави готовото вече ястие на масата с чиния тънки резени хляб.
След цялата тази показност се оказа, че палачинката е някакво сирене, панирано в нещо като тънък пласт тесто. Беше доста вкусно, каза си той, а тръпчивият възкисел вкус на пресен лимон много вървеше с горещото сирене. Ториан дел Ториан бе ял и по-неприятни неща през живота си, докато това тук всъщност не бе никак лошо.
Ториан дел Ториан трябваше да… не. Не се налагаше да запомни какво е, за да поръча следващия път.
— Имат агнешко, татко — обади се младият Ториан. — Поръчах ти агнешка пържола с допълнително чеснов сос, не препечена.
— Обичам агнешко. — Той кимна. — А какво е онова животно, което се пече на шишовете в предната част?
— Не можеш ли…
— Шишове ли? — Маги изви едната си вежда.
— Това са дюнери, татко. А пък месото е смесица от различни видове — сложени са заедно на пластове телешко, главно телешко, агнешко и подправки. Казват му или „гирос“, или „хирос“ и затова много хора го наричат „гирозавър“…
Ториан дел Ториан въздъхна. Не биваше да пита. Отново се оказа, че истината съвсем не е толкова интересна, колкото му се искаше и колкото бе в представите му, както ставаше с повечето неща на този свят.
— Агнешко е добре.
Били Улсън остави чашата какао на масата. Този път не я държеше по онзи странен и много женствен начин. Но пък този път Джеф Бйерке не гледаше към него.
Ториан дел Ториан се зачуди защо е цялата тази работа, но не можа да измисли любезен начин, по който да попита. Въпреки това, щеше да е хубаво да разбере…
— Та исках да кажа — започна отново Били Улсън, — чух някои неща, на които нямаше да повярвам, но пък Джеф не е от хората, които дрънкат небивалици.
Колко от личните проблеми бяха разкрити пред това момче, отхвърлено от съгражданите му? Ториан Торсен понечи да каже нещо, но се спря. В бъдеще семейните проблеми щяха да се решават от младия Ториан, а той винаги си бе подбирал добре приятелите, много по-добре, отколкото си даваше сметка баща му. Иън Сребърния камък и Маги дел Албърт бяха изключителни.
Затова той само кимна.
— Да, напоследък ставаха някои странни работи.
— Всъщност, знаех, че си някъде отдалече, но все си мислех, че си незаконен германски емигрант, може би датчанин, нещо такова, но… — той се огледа. — Чак от Оз, или както там го нарекоха…
— Нарича се Тир На Ног — рече Ториан дел Ториан. — Това му е името. — Той сви рамене. — Въпреки че аз винаги съм се смятал, че съм от Стоманения Род, защото така е било.
— Моля?
Ториан дел Ториан бе готов да свие рамене и да приключи с този въпрос, но сега не можеше да постъпи така.
— Когато някой те попита откъде си, да не би да им казваш, че си от планетата Земя?
— Ами… не. — Били повдигна чашата и отпи, кимна и се намръщи в знак на съгласие, което си бе същият начин, по който реагираха и в Градищата.