Пурпурно небе [bg]

— Според мен е прекалено рисковано. — При това не само в едно отношение. Имаше предостатъчно причини, поради които Иън предпочиташе да не бъде придружаван от група войници на Владенията, които да следят зорко всяка негова стъпка. Ако имаше успех в начинанието си, трябваше да се пази и много да внимава къде минава през цялото пътуване на връщане. Някой войник, роден хитрец, решил, че е прекалено умен, можеше да прецени, че му е изгодно да предаде Вечния Наследник, и сам да се заеме да защитава и управлява земите, като отнеме скъпоценния камък от несигурните ръце на набедения Вречен войн.

— Както пожелаеш — каза Бранден дел Бранден. Той беше достатъчно добър и прозорлив политик и отлично знаеше кога един спор няма да доведе доникъде.

— Между другото — каза Иън, — Хоузи остава тук по своя собствена воля, за да помага на жената вистари да приготвя билкови отвари. Когато е готов да потегли, той трябва да…

— Да, да, да, ще бъде ескортиран, където и когато пожелае. Имаш думата на Вечния Наследник по този въпрос, Иън Среброкаменни, както и на неговия пазител на ключовете. От моята нямаш нужда. Но независимо от това, ти я давам.

Иън кимна и заби пети в заоблените хълбоци на мудната черна кобила. Тя потегли послушно, макар и с доста бавна крачка, а след нея заситни малко товарно пони, преди още въжето, с което бе привързано, да се опъне.

Защо му се струваше, че виещата се пътека през тунелите сега е значително по-дълга, отколкото на идване?

Иън поклати глава. Може би само така му се струваше, или просто конят вървеше надолу по хълма по-бавно, отколкото нагоре, или пък си беше същото, но му се стори цяла вечност, докато отворът на тунела зейна блеснал пред него… към някаква искряща мъгла, в която се стопяваше дългият черен тесен път.

Е, нагоре имаше един-единствен път, значи и надолу можеше да има само един път. Иън зацъка с език и конят ускори ход.