Пурпурно небе [bg]

Иън се обърна.

— Бил е просто Мунин.

Щом чу името си, птицата изскочи иззад дърветата, крилете й разцепиха въздуха и нещо дребно се загърчи в ноктите й.

— Приятелят ти ми изглежда бая плашлив — усмихна се Арни.

Валин проявяваше кураж, когато това си струваше, но когато преценеше, че няма смисъл, забравяше какво означава тази дума, а Иън никак не го винеше. Мунин пикира надолу, направи кръг над храсталака, за да открие къде точно се е скрил Валин.

— Просто го остави намира — извика Иън. — Ще излезе, когато е готов.

— Приятелят ти шава и се гърчи и се влачи из храсталака — отвърна гарванът, направи последно кръгче, плесна веднъж и се приземи. — Просто исках да го попитам накъде така се е разбързал.

Докато огромният гарван кацна пред него, шаването, гърченето и влаченето в храстите бе престанало, а нещото в ноктите на птицата, което се оказа плъх с размерите на кутре, вече висеше неподвижно отпуснато. Мунин го погълна на две бързи хапки, след това се приведе напред и Иън с усилие на волята си наложи да прибере Убиеца на гиганти в ножницата.

Проклетият Мунин му действаше зле на нервите.

Да, по свой начин той бе едно прекрасно създание, перата му бяха толкова лъскави, сякаш са току-що намазани с олио, клюнът — черен като нощта, а очите — пронизващи и нетрепващи. Но когато гарванът се нагугуши в перата си, за да бръкне с човка и да извади нещо, нещото се оказа част от вътрешностите на плъха и то провисна отстрани на човката му. Стомахът на Иън бе готов да се обърне при тази противна гледка.

— Какъв е проблемът, колебая се да запитам аз — рече птицата и наклони глава на една страна, сякаш втренчена в Иън само с едно от нетрепващите очи. — Знаеш, че съм изпълнен с готовност помощ всяка да окажа, без значение каква възложена задача ще е тя.

— Добре — отвърна Арни с кимване. — Тогава върви да я намериш и да й кажеш, че си имаме гости, а в това време аз ще настаня гостите. Чака ни дълъг разговор — каза той.

— Ако можеш и ръце да размахваш, както приказваш, сигурно щеше вече да си се отправил към небето и никога повече не би стъпил на земята — каза Мунин, докато изтръскваше пера. След това с мощен замах на огромните криле, от който се вдигнаха толкова много прах и дребни камъчета из въздуха, че Иън трябваше да покрие очите си с ръка, гарванът подскочи във въздуха и запляска с криле. Издигна се високо в небето и се отправи нанякъде.

Арни продължи да следи птицата с поглед, докато изчезна.

Обърна се към Иън.

— Хайде да си направим по едно кафе, какво ще кажеш?

— Чудесна идея.

Арни подуши въздуха.

— Идва зима — каза той.