Гордост [bg]

Дик вдига глава, за да нагледа децата; въртележката вече забавя хода си. Забелязва, че морската алеи е празна. Тогава обръща очи наляво и вижда лъва. На стотина метра зад Тъфи има група полицаи и други въоръжени хора, които вървят в разгънат ред, за да го обкръжат. Дик се вцепенява. Вторачва се в Лора и тя изстива от погледа му. Улавя ръцете й.

— Какво има, Дик?

— Онзи лъв е на алеята! Ти ще правиш каквото ти казвам, а аз ще се погрижа за децата.

Сграбчва Лора с двете си ръце, вдига я от пейката и я премята през перилата на алеята. Подава й Канибал със сандъчето.

— Стоиш тука и няма да мърдаш. Ако лъвът се приближи, скачаш на плажа. Не е високо, няма да се убиеш. Каквото и да стане, няма да мърдаш и никакъв звук няма да издаваш, чуваш ли?

— Ама, Дик! Ти какво ще правиш?

— Трябва пак да включа въртележката, да не вземе да спре. Докато са във въздуха, децата са в безопасност.

И той тръгва, преди Лора да успее да се обади. Предпазливо, но бързо напредва към въртележката. Тъфи е вече там и гледа как животните минават пред очите му и от време на време замахва с лапа към крака на някой кон или друго животно. Дик е вече на пет метра от лъва. Тъфи не му обръща никакво внимание. Дик зърва човека, който пуска въртележката. Той е от другата страна, разхлабва предпазния колан на едно момиченце и се кани да я свали на ръце от мястото й. Въртележката забавя ход, още малко, и ще спре.

Дик се провиква:

— Ей, ти! Пусни пак машината да се върти! Там има един лъв, във въздуха ще сме в безопасност.

Човекът вдига глава и цигарата пада от устата му. Хуква, рипва от противоположната страна на платформата и изчезва.

С един скок Дик се мята на платформата, въртележката вече съвсем е забавила ход, втурва се между дървените животни право към главния контролен шалтер. Включва го и премества лоста напред, за да може моторът да задейства въртележката. И тя отново се завърта. Той изтичва до малкото момиченце, което седи върху дървената си камила; Дик я премества върху едно от животните на вътрешната редица.

— А сега дръж се здраво и няма да мърдаш, докато не дойда да те взема.

И той се втурва към мястото, където Лоръл и Дики седят през едно животно един от друг. Тъфи се е изправил на задните си крака и продължава да замахва с лапа по бързо преминаващите фигури. Дик разкопчава предпазния колан от коня на Лоръл и я премества върху гърба на една зебра от вътрешната редица на въртележката.