Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 122
Перейти на страницу:

— Знам. И това е едно от нещата, заради които толкова много те обичам. Ти умееш да зачиташ и вещите, и хората; някакво особено уважение храниш към всичко и към всички.

Двамата отново се умълчават. Страх ме е, че ще се разплача и ще се издам, че съм буден. Не разбирам защо толкова ми се плаче, нали нищо лошо не е станало; но щом се опитам да преглътна сълзите си, гърлото ми пресъхва, и ми става едно такова тъжно.

— Трябва да ти призная, че само за това си мисля откакто Дики ми го подхвърли. Мога да отворя една врата между мазето и гаража; стената не е много дебела. Ако се случи да се изнасяме от къщата, лесно ще я иззидам наново и никой нищо няма да забележи. И тогава в мазето ще си оборудвам електротехническа работилница, а дърводелските сечива ще си наредя в гаража. Ще изрежа една вратичка, през която ще приемам клиентите. Сигурен съм, че мистър Марсдън няма да има нищо против. Знае, че ако се наложи, всичко ще му възстановя както си е било.

— Ще си направиш един тезгях за работа и лавици на задната стена, където ще ти носят поръчките. На един рафт ще бъдат развалените уреди, а на друг — вече поправените. Важното е да не ги бавиш; само тогава хората ще идват при теб вместо в „Сиърс“, откъдето са ги купили и където за една поправка се чака със седмици.

— А ти, Лор, ще водиш сметките. Трябва да знаеш колко време ми отнема всяка поправка и колко струва всяка част, която съм подменил. Така ще изчислиш колко ще вземаш на хората. Ще монтирам и едно звънче над вратата, което ще ти казва кога влиза клиент, за да слезеш и да го посрещнеш. За мен ще бъде по-добре да работя непрекъснато, вместо да дърдоря с хората. И без това не ме бива в приказките, а сигурно и парите ще забравя да им взема, или пък някоя друга глупост ще направя.

— Ти глупост не можеш да направиш, но с клиентите аз имам повече опит; нали продавах в магазина на Пени, преди да се оженим, не си ли спомняш, глупчо? Ще ми бъде приятно, пък и ще бъде едно разнообразие за мен.

Слушам и не мога да повярвам на ушите си. Като сън ми е, сън, който се е сбъднал.

— Освен това мога да правя и поправки по домовете — електрически и водопроводни инсталации, да сменям гьончетата на крановете, такива неща. Ще драсна и една реклама върху камионетката си: „Поправки малки и големи за Кетълсън не са проблеми“, как ти звучи, а?

— Звучи чудесно, скъпи, и помисли си само — ще си бъдеш вкъщи през цялото време. Ще ни бъде хубаво, нали? Та ако щеш, то само затова си струва да опиташ.

И те пак се умълчават, не съвсем, но вече не разговарят, а аз продължавам да се правя на заспал, докато, изглежда, наистина съм заспал, защото след това вече нищо не помня.

Четиринадесета част

Един човек стои под настолната лампа в тъмната част на магазинче, което се намира точно до „Стената на смъртта“. Мъжът е китаец на средна възраст. Облечен е в китайски дрехи — черни, с метални закопчалки. На главата си носи черна копринена мандаринска шапчица; косата му е сплетена на дълга плитка.

Може би от носталгия по традициите на родната си страна или може би чрез костюма си гледа да придаде автентичност на своето магазинче и по този начин да го направи по-привлекателно за клиентите.

Магазинчето не е само за сувенири; в него се продават още и статуйки от слонова кост, копринени и персийски килими. По настояване на полицията китаецът държи магазина си затворен вече трети ден. Капаците му са спуснати и сега, когато здрачът вече е покрил и опустялата морска алея.

В стаята е задушно, защото не е проветрявано през тези необичайно топли за сезона дни, и старецът е отворил капака към тавана, за да влезе малко хладина. Там е складът му и освен това убежището на Тъфи.

Човекът стои прав зад високо старомодно писалище, в единия край, на което свети малка лампа, а пред него е разтворена счетоводна книга.

В ръката му има бамбукова четчица, държи я вертикално и щателно проверява сметките си. Прави последен разчет за сезона и подготвя списъците си от поръчки за следващата година. Възнамерява да потегли в края на седмицата и да се върне при семейството си, което живее в китайския квартал на Филаделфия. Самият той прекарва там по-голямата част от годината.

Горе на тавана Тъфи се е разбудил, по всяка вероятност от отворената врата. Доизглозгва каквото е останало по раменната кост на Джими, но то не е много. Гладен е и освен това объркан. Все още не е осъзнал докрай необходимостта да ловува за прехрана. През целия си живот никога не е ходил на лов и Кеп винаги му е носил всичко наготово.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)