Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Гордост [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гордост [bg]

Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:

След „Пилето“ и „Отбой в полунощ“, българският читател отново има възможност да се срещне с американския писател Уилям Уортън. Това не е истинското му име. Уилям се казва неговият кръстник, а Уортън е моминската фамилия на майка му. Малцина познават лицето му, защото досега не е допуснал нито един журналист с фотоапарат или камера край себе си. Американец е, но живее във Франция. Писател е, но се прехранва като художник. И като всеки художник ненавижда подреденото и осигурено еснафско съществуване. Живее на яхта някъде по Сена. Това е най-подробната биография, която може да се събере и напише за този загадъчен американец в Париж. Загадъчен, подобно на двузначното заглавие, което е дал на романа си „Гордост“, защото освен този най-непростим измежду смъртните грехове, въпросната английска дума означава и „семейство“, но не какво да е, а единствено семейство лъвове. Едно момче расте под нежната закрила на своите родители, в задушевната атмосфера на домашния кът; един младеж възмъжава в самотата на отдалечена ферма, в страданията на войната и опасностите на автомобилния спорт; един лъв остарява, непознал свободата на саваната. И всеки един от тях, и малкото момче, и улегналият мъж, дори и застарелият лъв се лутат в дебрите на живота, търсят своето място в него. Ще го намерят: единият в семейството, другият в любовта, третият в смъртта. Уилям Уортън ни разказва за непреходните неща в живота. Избира думите си да бъдат прости и ясни, сякаш говори на скупчили се край огъня, зажаднели за приказки деца. Иглика Василева — преводач
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 122
Перейти на страницу:

Мама ръкопляска и се смее. Ние с Лоръл подскачаме от радост. Татко се затичва да прибере топката.

— А сега е твой ред, Лора.

Мама поставя топката на върха и лекичко я почуква. Тя тръгва бавно, завива и влиза в първия тунел и така до най-последната ямичка в мокрия пясък до водата.

Мама изтичва до мястото, където беше легнала, за да си вземе хавлиената кърпа. Донася и сандъчето с Канибал, за да може и тя да погледа. Продължаваме да търкаляме топката, но всеки път й правим малки отклонения, за да може да обходи тунелите и улеите по различен път.

Вече захладнява. Мама облича Лоръл с къси панталонки, камизолка и отгоре пуловер. И мен ме кара да си сложа риза върху банския. На татко като че ли не му е студено и мама сигурно знае това, защото въобще не го подканя да се наметне с нещо. Татко поглежда към сандъчето на Канибал.

— А сега, преди да е дошъл приливът и океанът да ни разруши строежа, хайде да пуснем Канибал да си поиграе в него.

Хвърлям едно око към сандъчето и виждам, че тя не спи. Пускам я навън, въпреки че не разбирам какво точно иска да прави татко.

— Първо трябва да се заиграе с топката.

Той кляка до Канибал и започва да търкаля топката пред очите й. Канибал светкавично я напада, но татко успява да я грабне изпод лапите й в последния миг. Постъпва направо нечестно, като не й дава никаква възможност да я улови.

И когато в един момент Канибал истински подлудява за тази топка, той слага длан под стомахчето й и я вдига във въздуха. Тя захапва единия му пръст, но както обикновено той въобще не обръща внимание на това. Поставя я точно на върха на пясъчната планина, а топката — под самата й муцунка. Канибал мигом се спуска и за малко да я избута от улея, преди да се е скрила в тунела, но не успява, хвърля се в тунела подир топката, изскача малко след нея, но топката пак хлътва, този път в другия тунел. Канибал се колебае миг-два, но после храбро се шмугва надолу с главата.

Страх ме е за нея, защото огромната ни пясъчна планина може цялата да се срути отгоре й и да я задуши, но в този миг топката се показва, Канибал след нея, дращи с нокти по ронливия пясък, опитва се да я спипа. Топката се търкулва в тунела на Лоръл и Канибал рипва след нея. Излиза и тръгва по крайния отрязък, Канибал замахва с лапи, скача като обезумяла, но топката спокойно си влиза във финалната яма. И когато хлътва вътре, Канибал се надвесва отгоре й и с извадени нокти се опитва да я измъкне, но ямата е доста дълбока. Татко пъхва ръка под стомахчето й и я вдига пред лицето си.

— Дяволски храбрец си ти, Канибал, няма никакво съмнение. Казвам ти, Лора, край на мишките и плъховете у дома. Това зверче тук е мишеловец и половина, хем гледай колкаво е — шепа и половина.

Мама се безпокои, че вече захладнява, и затова събираме багажа и се връщаме в стаята си.

Изваждаме банските си костюми от торбите, простираме ги да съхнат и след това си взимаме по един душ. Мама също се изкъпва, въпреки че не е влизала във водата, пък и до пясъка почти не се е допирала. Излиза от банята цялата увита в хавлиени кърпи, едната, от които около главата й, и влиза в леглото, без да се облече. Татко вече е там.

— Деца, сигурно сте уморени, затова лягайте да спите. Татко ви обещава една дълга разходка довечера, но само ако веднага заспите. Особено ти, Дики. От два дни ставаш със слънцето и знам, че не си си доспал. Ние с мама също ще подремнем, но само някой от вас да вземе да става, да се разхожда из стаята и да не спи, тогава никакво излизане, никакви разходки, никакви бонбони и въртележки, въобще нищо. Ясно ли е?

Отговаряме, че е ясно, и аз си слагам пижамата и лягам. Лоръл е вече по нощница, защото тя се къпа заедно с мама и още от банята излезе облечена за сън.

Лежа и се мъча да заспя. Искам да заспя. Сандъчето с Канибал е до леглото ми, горният му капак е затворен, така че тя не може да излезе, но сигурно не й се излиза, защото и тя е уморена след всичките тези игри с мама и бясното преследване на топката из пясъчните тунели. Опитвам се да си припомня целия строеж, как го направихме и как татко улови пръста ми отдолу в пясъка под първия тунел, а после и в дългия тунел и как топката плавно се плъзна по целия път и после тупна в ямичката. Мислено виждам как Канибал препуска под нашата планина, как буксува по пясъка, а топката е ама съвсем близо под носа й, как се хвърля в тунелите, без да му мисли. Това е нещо, което никога няма да забравя. По-важно ми е, по-скъпо ми е и от приключението с онзи скат, дето го уловихме сутринта, но да заспя не мога.

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 122
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)