Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Този път никакви номерца няма да ви помогнат — каза той. — Оттук няма да се измъкнете.
Грей вече усещаше слаб световъртеж. Тялото му олекваше, почти като в безтегловност. Разтърси глава. Онзи беше прав. Нямаше как да избягат. Но това още не значеше, че са беззащитни.
Знанието беше сила.
Обърна се към Монк и каза:
— Дай си запалката.
Докато Монк ровеше в раницата си, Грей пусна своята на пода и измъкна бележника си. Хвърли го в ямата.
— Монк, хвърли копията, които направи Райън. — После протегна ръка към Фиона. — Фиона, дай ми библията, ако обичаш.
И двамата се подчиниха, без да задават въпроси.
— Подпали ямата — каза Грей.
Монк щракна запалката си и подпали един от листовете, копирани преди малко от Райън. После го хвърли в ямата. След миг от плитката дупка се издигнаха пламъци. Издигащият се дим дори сякаш донякъде разнесе отровния газ… или така поне му се стори на Грей. Главата му се въртеше като след четвърто уиски.
От другата страна на вратата се чуваха гласове, твърде тихи, за да се различат думите.
Грей вдигна библията на Дарвин и извика:
— Само ние знаем каква тайна е скрита в тази библия!
Светлорусият убиец, все още скрит зад стъклото, отговори развеселено:
— Доктор Улмщром разчете всичко, което ни е необходимо. Руната Mensch. Библията вече не ни трябва.
— Сериозно? — Грей вдигна книгата още по-високо и я освети с фенерчето си. — Показахме на Улмщром само онова, което Хуго Хирцфелд е написал върху мукавата на задната корица. Но не и написаното върху предната!
Миг мълчание, после пак тихи гласове. На Грей му се стори, че различава и женски глас, навярно на русата близначка.
Едно съвсем ясно и поуплашено „nein“ — Улмщром.
Фиона залитна, коленете й се подгъваха. Монк я подхвана и задържа главата й над покачващото се ниво на отровния газ. Но дори и той се клатушкаше.
Грей не можеше да чака повече.
Изключи фенерчето за повече драматизъм и пусна библията в огъня. Все още беше в достатъчна степен римокатолик, за да се притесни — не му се случваше всеки ден да гори библии. Старите страници се подпалиха моментално, пламъците се издигнаха до коленете им. Към тавана изригна валмо дим.
Грей си пое дълбоко дъх и вложи максимум увереност в гласа си:
— Ако ние умрем, умира и тайната на библията на Дарвин!
Зачака. Молеше се онези да захапят въдицата.
Една секунда… две…
Газът се надигаше, вече почти не можеха да дишат.
Райън се срина, сякаш някой беше срязал вървите, които го държаха изправен. Монк посегна да го хване, но падна на коляно под тежестта на Фиона. И не се изправи. Отпусна се, гушнал момичето.
Грей се взираше в черната врата. Фенерчето на Монк се търкулна от отпуснатите му пръсти. Имаше ли изобщо някой отвън? Беше ли му повярвал някой?
Така и нямаше да разбере.
Светът потъмня и Грей потъна в бездънен мрак.
На хиляди километри оттам един мъж се събуди.
Светът се завърна като миазма от болка и цвят. Очите му примигнаха. Нещо пърхаше в лицето му… криле на птица. Слухът му регистрира песен, напев.
— Събужда се — каза нечий глас на зулуски.
— Камиси… — Този път беше женски глас.
Мина известно време, докато събуждащият се мъж свърже името със самия себе си. Негово беше, а някак не му пасваше. Нечий стон стигна до слуха му. Стон със собствения му глас.
— Помогни му да седне — каза жената. И тя говореше на зулуски, но акцентът й беше британски и му звучеше познато.
Усети как го повдигат и го подпират на възглавници. Стаята, коптор от непечени тухли, беше тъмна, но по краищата на запердените прозорци и покрай чергата, преграждаща вратата, си пробиваха път болезнени копия светлина. Таванът беше украсен с цветни кратунки, животински кожи и нанизи пера. Въздухът тежеше от странни миризми. Поднесоха нещо под носа му. Блъсна го миризма на амоняк, толкова силна, че главата му отскочи назад.
Размърда се. Видя, че в дясната му ръка е включена интравенозна система, прикачена към стойка с някаква жълтеникава течност в прозрачна торбичка. Държаха ръцете му.
От едната страна гологърдият шаман с корона от пера стискаше рамото му. Именно той беше напявал. Размахваше отрязано крило на лешояд пред лицето му, за да прогони птиците на смъртта.
От другата му страна доктор Пола Кейн го държеше над лакътя и внимателно притискаше ръката му към одеялото. Под одеялото Камиси беше гол. Самото одеяло така се беше пропило с пот, че лепнеше.
— Къде… какво…? — изграчи той.
— Вода — нареди Пола.
Третият човек в стаята се подчини веднага — беше един прегърбен старейшина от племето. Подаде й очукана манерка.