Свидетел в смъртта

— Как мислите, ще се справите ли?

— Затова сме тук. — Пъхна бележника в джоба на престилката си и продължи: — Склонен съм да вярвам в благоприятния изход. Намесата ви е била своевременна. Нямаше надежда да го спасим, ако бяхте закъснели с няколко минути. Медицината е напреднала много, но още не можем да връща към живот мъртъвци.

— Кога ще бъде възможно да разговарям с него?

— Не мога да кажа със сигурност.

— Имате ли някакво предположение?

— Съществува вероятност след двайсет и четири часа да бъде вън от опасност, но едва след приключване на изследванията ще преценя степента на мозъчното увреждане. Възможно е да изминат няколко дни или няколко седмици, преди пациентът да бъде в състояние да отговаря на елементарни въпроси. Мозъкът „заобикаля“ увреждането и ние имаме начини да подпомогнем процеса, но възстановителният период е доста продължителен.

— Уведомете ме незабавно, когато Стайлс проговори.

— Ще се погрижа да ви информирам. Извинете, но визитацията започва.

— Лейтенант. — Полицай Кларк, който изчакваше Ив да приключи разговора с лекаря, се приближи до нея. — Тук е сестрата, нали искахте да я разпитате?

— Разкажете какво се случи, Орманд. — Ив беше прочела името й на значката за самоличност.

— Нямах представа, че е намислил да се самоубие. Пък и не бих предположила, че може да го направи — беше слаб и безпомощен като пеленаче.

— Човек намисли ли да посегне на живота си, намира начин. Не ви обвиняваме за случилото се.

Сестрата кимна и видимо се успокои.

— Малко преди да се… да опита да се самоубие, бях в стаята за рутинна проверка на показанията на апаратурата. Пациентът беше в съзнание и каза, че иска да направи самопризнания. Помислих, че желанието му е да повикам свещеник. Обаче той се разтревожи… поведението му беше доста странно. Заръча ми да намеря лейтенант Ив Далас и да й съобщя, че искал да признае.

— Какво?

— Не каза. Хрумна ми, че сигурно е убил онзи, другия актьор, как му беше името… Ричард Дрейко. — Сестрата изгледа Ив и сви рамене. — Помъчих се да го успокоя, обещах да се свържа с вас. Поръчах обяда на пациента, после казах на полицая за желанието му да говори с лейтенант Далас. Това е всичко.

— Добре. Свободна сте. — Ив се обърна към полицай Кларк: — Ще дежуриш пред интензивното отделение. След един час ще изпратя някого да те замести. Незабавно ме осведоми ако настъпи промяна в състоянието на Стайлс.

— Слушам, лейтенант. Да се обесиш, като използваш чаршафите — добави. — Изисква се голяма смелост.

— Не съм сигурна — кисело отговори Ив, обърна му гръб и тръгна към чакалнята, където Пийбоди бе завела Арина.

— Как е Кенет? — попита актрисата, понечи да стане и се олюля.

— Ще го прехвърлят в интензивното отделение.

— Мислех, че е… като го видях, ми се стори… — Тя тежко се отпусна на стола. — Господи, какво ли още ще се случи?