Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Още не съм запълнила празните места. Трябва да направя допълнителен експеримент, но е необходимо разрешението на Уитни. Експериментът донякъде засяга и теб.
— Така ли? Как по-точно?
Тя поклати глава:
— Няма смисъл да ти казвам преди да получа разрешението на командира. Ще си бъдеш ли у дома, ако се наложи да ти се обадя?
— Разбира се, как иначе? Тъкмо ще изпека курабийки — кисело отговори Рурк.
Ив се усмихна и грабна якето си:
— Прекрасна идея, скъпи. — Обърна се да го целуне и извика от болка, когато той дръпна ухото й. — Хей, какво правиш!
— Не се преуморявай, скъпа.
— Мъже! — Тя се нацупи и тръгна към вратата като опипваше ухото си. — Ако постъпвах с теб така всеки път, когато ме нервираш, досега да си останал без уши. — Спря на прага и се обърна: — Обаче си адски красив, като си ядосан — добави и побягна.
Пийбоди стоеше приведена пред главния вход на болницата, носът й беше зачервен от бръснещия вятър.
— Да му се не види, защо не ме чакаш във фоайето? Такъв студ не е имало през цялата зима.
— Исках да поговорим преди да влезем в болницата. Ще ме изслушате ли?
Ив я изгледа, забеляза сериозното й изражение и разбра, че разговорът ще бъде личен. Но Пийбоди заслужаваше да бъде изслушана.
— Добре, но да се движим, иначе ще замръзнем. — Отдалечиха се от рампите и ескалаторите, в този момент вой на сирена оповести, че поредният злощастен нюйоркчанин ще се възползва от услугите на болничния персонал.
— Искам да поговорим за онова, което се случи преди два часа… — започна Пийбоди.
— Не виждам смисъл да го обсъждаме. Бях нервна и несправедливо си го изкарах на теб. Извинявай.
— Не в това е въпросът. Разбрах мотивите ви… само дето ми отне доста време — добави срамежливо. — Казахте на Карли истината без заобикалки, за да видите как ще реагира. Ако й е било известно, че Дрейко е неин баща, е имала съвсем валиден мотив да го убие. Независимо дали го е разбрала преди да… знаете какво, или след като вече са имали връзка, това е повлияло на решението й.
Ив пъхна в джобовете си премръзналите си ръце и проследи с поглед минаващата покрай тях линейка.
— Не е знаела, че Дрейко й е баща.
— И аз съм на същото мнение. Но ако й го бяхте съобщили по заобиколен път, щеше да има време да размисли, да прецени как да реагира, какво да каже. Трябваше да го разбера веднага, не след два часа мъдруване.
— А пък аз трябваше да те предупредя за намеренията си. — Ив поклати глава, обърна се и тръгна към болницата. — Само че още не бях решила как да постъпя.
— Решението не е било леко. Едва ли би ми стигнала смелост да го сторя.
— Каква ти смелост!
— Да, изисква много кураж. — Пийбоди спря и изчака Ив да се обърне към нея. — Нямаше да е трудно, ако бяхте безсърдечна, ако не изпитвахте състрадание. И все пак се престрашихте и го направихте. Ако бях малко по-умна, веднага щях да се досетя.
— Не ти оставих време за размисъл, защото се нахвърлих върху теб. Радвам се, че сама си стигнала до правилния извод. Излиза, че не съм си губила времето с теб и ненапразно съм те избрала за моя помощничка. Е, квит ли сме?
— Съвсем.
— Добре. Да влизаме, че замръзнах.
Двайсета глава
Решиха първо да посетят Трухарт, но по настояване на Пийбоди се отбиха в търговския център за подарък с пожелание за бързо оздравяване.
— Ще ни отнеме само пет минути, лейтенант — умолително каза тя.
— Нали участвахме в купуването на букета — промърмори Ив. Отново й се повдигна при мисълта за планините от стоки и мелодичните женски гласове от високоговорителите, които обявяват различни разпродажби и специални намаления. Предпочиташе да влезе в ръкопашен бой със сто и петдесет килограмов престъпник, отколкото да обикаля из универсален магазин.
— Букетът е от всички колеги — търпеливо обясни Пийбоди. — Подаръкът ще бъде само от нас двете.
Въпреки нежеланието си да пазарува, Ив спря пред остъклен шкаф, в който бяха изложени тъмнозелени хирургически престилки с емблемата на болницата. Срещу десет долара допълнително продавачката напръскваше престилката с червена течност, подобна на кръв.
— В какъв болен свят живеем — промълви тя.
— Няма да купуваме сувенири — отсече Пийбоди. — Когато човек е в болницата, му е необходимо забавление.
— Нищо не разбираш — промърмори Ив, но последва помощничката си в магазина за играчки, където ги посрещна оглушителни изстрели, викове и подсвирквания.
Според светещите рекламни надписи тук клиентът можеше да избира между десет хиляди артикула, предназначени за забавление и за обучение. Необходимо бе само да въведе в компютъра заявка за желаната играчка и говорещата карта или някой от работниците щяха да го насочат към щанда. От гигантския монитор с менюто пулсираше ярка жълтеникава светлина. Ив усети, че очите й се премрежват.