Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
Всички демонстрационни кабинки бяха заети, а магазинът беше претъпкан с клиенти. Някои избираха играчки, други обикаляха като замаяни от изобилието.
— Тези хора не са ли на работа? — учуди се Ив.
— Улучихме времето, когато служителите в предприятията и канторите имат обедна почивка.
— Какъв късмет, а?
Пийбоди се насочи към отдела за „бойни“ игри.
— Най-добре да му подарим игра, симулираща ръкопашен бой. Така ще чувства, че контролира положението, макар че ръката му е гипсирана. Божичко! Погледнете! Получили са новата игра, наречена „Супер уличен боец“. Казаха ми, че била страхотна. — Погледна етикета, потръпна, като видя цената и забеляза името на производител — „Рурк Индъстрийз“. Няма ли да ни направят някакво намаление? Добре, де, нали ще си разделим сумата. — Тръгна към автоматичната каса, но се обърна към Ив: — Съпругът ви сигурно притежава складове, пълни с такива игри.
— Сигурно. — Ив извади кредитната си карта, пъхна я в процепа на скенера и притисна палеца си към пластината за идентифициране.
Благодаря за покупката, Ив Далас. Изчакайте проверката на кредитната карта.
— Ще ви дам моята половина от сумата на заплата, става ли? — попита Пийбоди.
— Добре, не се притеснявай. Защо се бави толкова?
Благодаря за изчакването, Ив Далас. Стойността на вашата покупка — компютърната игра „Супер уличен боец“ — възлиза на сто и шестнайсет долара и петдесет и осем цента. Според инструкция №1 от сметката ви няма да бъде удържана съответната сума. Пожелаваме ви приятен ден.
— Какви ги дрънкаш? Каква е тази инструкция №1.
Според инструкция №1 от „Рурк Индъстрийз“ получавате безплатно всички стоки, произведени от тази компания.
— Уха! Ще изпразним магазина! — Пийбоди алчно изгледа рафтовете, отрупани с мечтани игри. — Може ли да си избера някоя?
— Не се дръж като дете! — скастри я началничката, сетне се обърна към касовия автомат: — Държа да заплатя за стоката. Заобиколи идиотската инструкция №1 и изтегли пари от сметката ми.
Невъзможно ми с да се подчиня. Желаете ли да изберете друг артикул?
— Мамка му! — Тя подаде играта на Пийбоди. — Този път на Рурк няма да му се размине.
Помощничката й прекара играта през автоматичния контрольор и изтича да я настигне:
— Слушайте, лейтенант, след като вече сме тук, не може ли да си взема само една…
— Не!
— Но…
— Не! — Ив гневно изрита корпуса на ескалатора, но все пак реши да го използва, за да се качи в болницата.
— Повечето жени ще бъдат щастливи, ако съпрузите им връчат кредитна карта без лимит.
— Аз не съм като повечето жени.
Пийбоди забели очи:
— На мен ли го казвате?
Докато вървяха по дългия коридор, продължи да прави обидени физиономии, задето не й бяха разрешили да се възползва от жеста на Рурк. Настроението й се подобри едва когато видя радостта на Трухарт от подаръка.
— Страхотна игра. Знам, че току-що е пусната в продажба! — възкликна младежът. Ръката, която бе счупил при падането, беше гипсирана. Шията му също беше стегната в гипсова яка, беше включен на система, а през широкото деколте на болничната роба се виждаше страховитата синина на рамото му. Левият му крак беше повдигнат и Ив си спомни как кръвта от дълбоката рана бе обагрила ръцете й.
Около него тихо бръмчеше болничната апаратура.
Ив си помисли, че ако беше на неговото място, нямаше да е в толкова добро настроение. Освен това винаги се чувстваше неловко при посещение в болница и не знаеше какво да каже. Ето защо остави Пийбоди да води разговора.
— След като лазерният лъч ме улучи, всичко ми се губи. — Младежът погледна към Ив. — Командир Уитни ми каза, сме заловили заподозрения.
— Да. — Сега тя се чувстваше в свои води. — Ти го залови, ако не беше реагирал толкова бързо и не го беше повалил, сигурно щеше да се изплъзне.
— Командирът ми съобщи, че сте ме предложили за награда.
— Заслужил си я напълно.
— Можеше да се справя и по-добре. — Младежът се размърда, опитвайки да заеме по-удобна поза. — Щях да го заловя, ако онзи тъп бързак от железопътната полиция не се беше намесил.
— Браво, мой човек. Така те искам. Искам да те утеша, че тъпият бързак и още по-тъпата му началничка доста ще си изпатят.
— Нямаше да им се случи, ако ви бяха послушали. Положението беше овладяно от вас.