Свидетел в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #11
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Свидетел в смъртта». Краткое содержание книги:
— Да се свържа ли с полицията в Монреал? Трябва незабавно да издействаме екстрадирането й.
— Не си губи времето. Тя е предвидила подобен ход. Дори наистина да е живеела в Монреал, няма да се върне там. Укрила се е, но няма да е задълго. Да действаме. Повикай „метачите“.
— Нямаме разрешително за обиск.
— Не е необходимо, хотелът е собственост на съпруга ми. Изчакай колегите и им кажи да работят по-експедитивно. Отивам да поговоря с охраната.
Отне й повече от очакваното време да привърши огледа в хотел „Палас“ и да рапортува на Уитни. Забързано влезе в малката си канцелария и се нервира, като завари Надин да я чака.
— Кой ти разреши да влезеш тук?
— Симпатичните ти колеги. Почерпих ги с понички. Известна е слабостта на ченгетата към поничките.
— Къде е моята поничка?
— Много съжалявам, но момчетата се нахвърлиха върху тях като плъхове. Бакстър облиза дори трохите.
— Изобщо не съм учудена от постъпката му. — Ив седна зад бюрото. — Къде е операторът?
— Чака отвън.
— Повикай го, нямам време за губене.
— Ама аз си помислих…
— Искаш ли интервю или се отказваш?
— И още как! — Надин извади джобния си видеотелефон и се свърза с оператора, сетне намръщено изгледа Ив: — Постарай се да замаскираш торбичките под очите си. — Подаде й комплекта за гримиране. — Тук ще намериш всичко необходимо.
— Не ми пробутвай тези боклуци.
— Както решиш. Обаче те предупреждавам, че изглеждаш така, сякаш не си мигнала няколко денонощия. — Тя отвори пудриерата и използва огледалцето, за да поправи грима си. — Може би така е по-ефектно — отговаряш на представата за безкомпромисно ченге, което е посветило живота си в служба на закона.
— Ами аз съм точно от безкомпромисните ченгета.
— Напрегнатото ти лице действа вълнуващо на зрителите. Между другото, пуловерът ти е страхотен. От кашмирска вълна ли е?
Ив с безразличие огледа тъмносиньото си поло.
— Нямам представа. Но цветът ми харесва. Репортажът ще бъде ли излъчен довечера?
— Съмняваш ли се?
— Добре — промълви Ив и си каза, че този път е ред на някого другиго да прекара безсънна нощ.
Надин няколко пъти накара оператора да се премести търсейки най-добрия ъгъл, от който да бъде заснета, сетне погледна монитора и нареди да се усили осветлението.
— Не участваме в конкурс за красота — подхвърли Ив, която започваше да губи търпение.
— Представа нямаш от репортаж на живо. Да, така е добре — обърна се към оператора. — Можеш ли да изрежеш от кадър натовареното въздушно движение. Да му се не види, сякаш се намираме в транспортен център!
— Поставил съм специален филтър. — Операторът настрои за последен път камерата. — Готово. Можем да започваме.
— Ще ударим в земята конкуренцията! Старт. — Втренчи се в окуляра и заговори: — Аз съм Надин Фарст от Канал 75. Намирам се в централното полицейско управление, по-точно в канцеларията на лейтенант Ив Далас, която разследва убийството на актьора Ричард Дрейко. — Обърна се към Ив и продължи: — Лейтенант, ще ни съобщите ли някакви новини?
— Разследването напредва. Няма да издам служебна тайна, ако кажа, че имаме няколко заподозрени.
— Господин Дрейко е бил убит на сцената пред очите на две хиляди зрители. Вие също сте били сред публиката.
— Вярно е. Сами разбирате доколко работата ни е затруднена от характера на престъплението, тъй като се наложи да разпитаме буквално хиляди свидетели.
Тъй като не обичаше да бъде длъжница, добави:
— Изказвам специална благодарност на детектив Бакстър от нашия отдел, на когото се падна задължението да се запознае със свидетелските показания и да елиминира зрителите, които са извън всякакво подозрение.
— Лейтенант, вярно ли е, че хората, които наблюдават едно и също събитие, го виждат по различен начин?
— В това твърдение има известна доза истина, но само що се отнася до цивилните лица. Полицейските служители са обучени да забелязват всички подробности.
— Да разбирам ли, че при разследването се доверявате най-вече на вашите наблюдения? Че сте свидетелката, от чийто поглед не се е изплъзнало почти нищо.
— Да… в известен смисъл.
— Вярно ли е, че главният заподозрян е Кенет Стайлс, който е колега и приятел на Дрейко и също е участвал в пиесата?
— Разпитахме Стайлс, както и останалите членове на трупата. Вече казах, че вървим по няколко следи. Кръгът се стеснява, очакваме до двайсет и четири часа да арестуваме виновника за престъплението.
Новината изненада Надин, но тя бе истинска професионалистка и не издаде изумлението си.