Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Енергията на Кати-бри и желанието й за живот бяха наистина неизчерпаеми. В нейно присъствие елфът можеше да избяга от измъчващите го спомени, можеше просто да се чувства добре заради решението си да запази живота на елфическото дете преди толкова години. Напевният глас на Кати-бри и безгрижният начин, по който пръсваше косата си по раменете свалиха товара от вина от гърба на Дризт като великан, повдигащ канара.
Разказите им можеха да продължат целия ден и цялата нощ и много седмици след това, но когато Дризт отбеляза, че слънцето се спуска ниско над западния хоризонт, осъзна, че е дошло време момичето да се върне обратно вкъщи.
— Ще те придружа — предложи й той.
— Не — възрази Кати-бри. — По-добре недей. Бруенор няма да го разбере и ще ми навлечеш планина от неприятности. Мога да се върна сама, не се тревожи! Познавам тези пътеки по-добре от себе си, Дризт До’Урден и ти не можеш да ми помогнеш повече!
Дризт се разсмя при тази хвалба, но почти й повярва. Той и момичето станаха заедно и тръгнаха към най-южния хребет на планината, а после се сбогуваха с обещанието, че ще се срещнат отново при следващото затопляне или през пролетта.
Момичето подскачаше весело, когато се върна при джуджетата, но само един поглед към навъсения й баща успя да изтрие цялото й задоволство. Бруенор бе отишъл в Брин Шандер същата сутрин по работа с Касиус. Джуджето не бе развълнувано да научи, че един мрачен елф е установил дома си близо до неговия, но подозираше, че неговата любопитна — твърде любопитна — дъщеря ще вземе това твърде присърце.
— Стой по-далеч от планината — каза Бруенор, веднага щом забеляза Кати-бри и тя изпадна в отчаяние.
— Но тате… — опита се да протестира момичето.
— Казах вече, момиче — настоя джуджето. — Няма да стъпваш там отново без моето разрешение. В планината има мрачен елф по думите на Касиус.
Кати-бри кимна безпомощно и последва Бруенор обратно към техните домове, разбирайки, че я очакват трудни времена в опитите и да промени мнението на баща си. Но тя знаеше, че Бруенор има и неизказани намерения по отношение на Дризт.
Месец по-късно настъпи ново затопляне и Кати-бри спази своето обещание. Тя никога не пристъпи до Грамадата на Келвин, но от пътеките в долината повика Дризт и Гуенивар. Елфът и пантерата, които търсеха момичето след неочакваната промяна на времето, скоро бяха до нея, този път в долината, споделяйки още истории, както и обяда, който Кати-бри бе приготвила.
Когато момичето се върна в мините същата вечер, Бруенор бе изпълнен с подозрения, но я попита само веднъж дали е спазила думата си. Джуджето винаги вярваше на дъщеря си, но този път, когато Кати-бри отговори, че не е била на Грамадата на Калвин, подозренията му не изчезнаха.
24
Разкрития
Бруенор се шляеше из ниските склонове на Грамадата на Келвин почти цялата сутрин. Повечето от снега се бе стопил с пролетните ветрове, но упоритите преспи в долчинките все още правеха пътеките трудни. С брадвата в едната си ръка и щита, украсен с халба пенещо се пиво — герба на рода Боен чук, в другата Бруенор вървеше неотклонно, проклинайки всеки хлъзгав участък, всеки изпречил му се камък и мрачните елфи изобщо.
Той заобиколи задъхано северозападния хребет на планината, а дългият му остър нос бе станал аленочервен заради хапещия вятър.
— Време е за почивка — промърмори си джуджето, забелязвайки една каменна ниша, защитена с високи стени от неспирния вятър.
Само че той не беше единственият, забелязал удобното място. Точно преди да достигне широкия около три метра отвор в стената, внезапен полъх от кожени криле изправи една огромна насекомовидна глава пред него. Джуджето отскочи обратно, изненадано и предпазливо. То разпозна реморхаза — полярният червей и не гореше от нетърпение да се нахвърли отгоре му. Реморхазът пропълзя след него в уютното местенце. Змиеподобното му тяло дълго четири метра, се виеше като леденосиня пандела зад него. Многофасетъчните му насекомовидни очи, блестящи в ослепително бяло, се бяха вперили в джуджето. Къси, кожени криле поддържаха задната половина на създанието изправена и готова да атакува, докато дузина мърдащи крака придвижваха остатъка от дългия торс. Бруенор усети нарастваща горещина, когато гърбът на раздразненото същество започна да свети — първо в мръснокафяво, което постепенно просветляваше до яркочервено.
— Това ще спре вятъра за малко! — пошегува се мрачно той, осъзнавайки, че не може да избяга от звяра.
Бруенор спря отстъплението си и издигна заплашително брадвата. Реморхазът напредваше срещу него, а страховитата му паст, достатъчно голяма, за да погълне малката му жертва цяла, се спусна към него. Джуджето отскочи настрани и извъртя щита и тялото си, за да не допусне челюстта да отхапе краката му, докато нанасяше удар с брадвата си между рогата на чудовището. Крилата на червея яростно запляскаха, издигайки главата нагоре и назад. Лошо наранен, реморхазът се приготви да атакува отново, но Бруенор го притисна до стената. Той грабна огромната си брадва с другата ръка, извади една дълга кама и се втурна напред, право между първия чифт крака на съществото.