Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Вечерята мина изненадващо спокойно, въпреки оплакванията на Ани, че дъщеря й не била сложила никакво масло в бърканите картофи. Тъкмо когато раздигаха масата, телефонът на стената в кухнята издрънча. Лин вдигна и на Джейн не й отне дълго да се досети кой се обажда.
- Как мина турнирът по голф? - Намотаваше кабела на телефона около пръста си. - Наистина жалко. - Хвърли поглед към снаха си и сбърчи чело. - Да, правилно си чул. Тук е. Да... Да говориш с нея?
Джейн поклати глава и я погледна умолително. Ани стана от стола си, откъдето беше надзиравала раздигането на масата, и като изсумтя неодобрително, отиде в дневната.
- Не мисля, че й се говори точно сега... Не, не мога да я накарам да дойде на телефона... Съжалявам, Кал, но наистина не знам какви са плановете й, с изключение на това, че не иска да те вижда. - Тя се намръщи. - Внимавай какъв тон ми държиш, млади момко. И сам си предавай съобщенията!
Последва дълга пауза, ала каквото и да говореше Кал от другата страна, то очевидно не се харесваше на майка му, защото изражението й ставаше все по-сърдито.
- Всичко това е много хубаво, но двамата с теб имаме да си поговорим за доста неща, включително и за това, че жена ти е бременна в четвъртия месец, а ти не си ми казал и дума.
Времето течеше. Постепенно сърдитото смръщване на Лин се изглади, изместено от озадачено изражение.
- Разбирам... Така ли?
Джейн започваше да се чувства като подслушвачка и затова се присъедини към Ани в дневната, където възрастната жена дремеше на дивана, докато по телевизията течаха вечерните новини. Тъкмо се настани на люлеещия се стол, когато Лин се показа от кухнята.
Тя спря на прага и скръсти ръце на гърдите си.
- Кал ми разказа друга история, различна от твоята, Джейн.
- О?
- Не спомена да си го подмамила.
- Какво каза?
- Че двамата сте изкарали кратка афера и ти си забременяла.
Тя се усмихна и за първи път през този ден се почувства малко по-добре.
- Много мило от негова страна. - Погледна към свекърва си. - Ясно ти е, че лъже, нали?
Лин сви уклончиво рамене.
- Предполагам, че засега ще се въздържа да си съставя мнение за каквото и да било.
В този миг Ани вдигна глава и се намръщи.
- Освен ако някоя от вас няма да казва нещо по-важно от господин Стоун Филипс41, ви съветвам да си затваряте устите.
Те млъкнаха.
По-късно тази вечер, след като Джейн бе заспала, Лин седеше на дивана, мъчейки се да сложи ред в мислите си, докато майка й гледаше VН-1 с изключен звук, без съмнение с надеждата да пуснат някой клип на Хари Коник Джуниър. Как само й липсваше Джим: шумът, който вдигаше из къщата, умиротворяващият ромон на гласа му посред нощ, когато успокояваше по телефона някой уплашен пациент.
Липсваше й солидното усещане на едрото му топло тяло, прилепено до нейното нощем; липсваше й дори как винаги оставяше вестника, сгънат погрешно. Липсваше й да живее в собствената си къща и да се разпорежда в собствената си кухня, ала едновременно с това изпитваше странен покой, какъвто не помнеше от години.
Джим беше прав. Много отдавна бе изгубил момичето, за което се беше оженил, но тя не се заблуждаваше, че той иска да си върне това момиче. Не, онова, което искаше да си върне, беше самият себе си, такъв, какъвто беше в гимназията, когато пред него все още се разкриваха безброй възможности.
Що се отнася до нея, знаеше, че твърде много неща се бяха променили, за да може отново да бъде онова щастливо, безгрижно момиче. Ала не беше и хладната, сдържана госпожа доктор Бонър, съвършено обучена от свекърва си да потиска всяка плебейска проява на невъздържани чувства.
Коя беше тогава? Жена, която обичаше семейството си, в това поне нямаше съмнение. Обожаваше изкуствата и се нуждаеше от планините наоколо така, както се нуждаеше от въздух. Освен това беше жена, която повече не можеше да се задоволява с трошици от мъжа, когото обичаше, откакто беше едва на петнайсет години.
Ала Джим беше горд и упорит. Това, че бе отказала да капитулира, когато бе споменал развод, беше недвусмислен сигнал за тревога. Той никога не изричаше напразни заплахи и ако тя не се върнеше у дома и не възобновеше брака им, наистина щеше да последва развод. Такъв си беше - упорит до крайност, досущ като сина си. И двамата по-скоро биха наранили себе си, отколкото да се огънат.
41
Американски журналист. - Бел. прев.