Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Не обичам нищо да се похабява.
- Добре.
Ръцете й трепереха, докато поемаше купата. Съсредоточена до краен предел, тя наведе глава, взе една шушулка и внимателно отчупи крайчетата й. Очевидно не беше взела твърде много, защото Ани не й направи забележка. Тя пусна крайчетата в скута си и се зае да начупи шушулката на парчета с големината на залък.
- От магазина са. Тез, дето ще изкарам от градината, ще са много по-хубави.
- Ще ми се да можех да остана тук достатъчно дълго, за да ги видя как порастват. - Гласът й прозвуча почти нормално.
Може би мъничко приглушен. Съвсем малко напрегнат. И все пак - почти нормален.
- Ще станат готови много преди Кал да отиде на тренировъчен лагер и двамата да заминете за Чикаго.
Джейн не каза нищо. Вместо това взе нова шушулка, сложи палец в края й и го отчупи.
През следващите няколко минути се посвети изцяло на фасула, докато Ани гледаше как една птичка подскача от клонче на клонче в близката магнолия. Ала вместо да й донесе успокоение, мълчанието на старицата и топлината на слънцето върху кожата й, заедно с умиротворяващата монотонност на тази женска работа, подкопаха защитните й механизми и те постепенно рухнаха.
Една сълза се плъзна от крайчеца на окото й, търкулна се по бузата и капна върху памучната й рокля. Последва я втора и трета. От гърдите й се откъсна разтърсващо хълцане. Тя продължи да чупи шушулките и престана да се съпротивлява на тъгата си.
Ани гледа птичката, докато тя не отлетя, а после насочи вниманието си към една катеричка в същото дърво. Една от сълзите на Джейн капна в купата с боба.
Бабката започна да си тананика тихичко. Младата жена довърши и последната шушулка, а после затърси трескаво из купата, опитвайки се да намери някоя, която беше пропуснала.
Старицата бръкна в джоба на овехтялата си престилка, извади розова кърпичка и й я подаде. Джейн си издуха носа и проговори:
- С-страшно ще ми липсваш, Ани, но повече не мога да издържам. Т-той не ме обича.
Възрастната жена сви неодобрително устни.
- Калвин и сам не знае какво чувства.
- Достатъчно е голям, за да е наясно. - Джейн си издуха яростно носа.
- Никога не съм срещала друг, който толкоз да ненавижда туй, че остарява. Обикновено жените се борят с годинките.
- Не можех да си тръгна, без да се сбогувам. - Просто трябваше да се махне и едва не събори изчистения боб, когато се изправи.
- Остави ги, преди да си ги разпиляла по земята.
Тя се подчини. Ани с усилие стана от стола си.
- Ти си добро момиче, Джейни Бонър. А на него акълът скоро ще му дойде в главата.
- Не мисля така.
- Понякога една съпруга трябва да прояви малко търпение.
- Боя се, че търпението ми се изчерпа. - По бузите й пак се застичаха сълзи. - Освен това, аз не съм му истинска съпруга.
- Е, туй вече са пълни глупости.
Не й бяха останали думи, за да спори, затова просто прегърна дребната, крехка старица.
- Благодаря ти за всичко, Ани, но трябва да си вървя.
И като я притисна до гърдите си за миг, тя се отдръпна и се обърна към къщата.
И именно тогава видя Лин Бонър, застанала на стъпалата.
19.
- Напускаш сина ми?
Лин изглеждаше ядосана и объркана, докато се взираше в снаха си. Слезе по стъпалата и Джейн усети, че сърцето й се свива. Защо бе останала толкова дълго? Защо просто не се бе сбогувала с Ани и не си бе тръгнала? Извърна се бързо и прокара длан по мократа си буза.
Ани се притече на помощ.
- Имам зелен фасул за вечеря, Амбър Лин, и ще го приготвя със сланина, все едно дали ти харесва, или не.
Без да й обръща внимание, Лин се приближи към Джейн.
- Кажи ми защо напускаш Кал.
Докато се обръщаше към нея, младата жена се опита да надене маската на студенокръвното същество, което Лин познаваше.
- Би трябвало да се радваш - успя да каже. - Бях ужасна съпруга.
Ала тези лъжливи думи заплашваха да отприщят нов порой от сълзи. Тя беше най-добрата съпруга, която той бе имал някога, по дяволите! Не знаеше дали е възможно да има по-добра! Отново се извърна.
- Така ли? - Свекърва й звучеше дълбоко разтревожена.
Джейн трябваше да се махне оттук, преди напълно да е рухнала.
- Ще си изпусна самолета. Най-добре говори с Кал. Той ще ти обясни всичко по-добре от мен.
Понечи да заобиколи къщата, но не беше направила и две крачки, когато изуменото възклицание на Лин я накара да се закове на място.
- Господи, ти си бременна!