Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Той скочи от стола си.
- Как ли пък не!
- Ще се свържа с теб, щом бебето се роди, но дотогава ще ти бъда задължена, ако поддържаме контакт единствено чрез адвоката ми. Обещавам, че няма да ти създавам трудности, когато става въпрос за родителски посещения.
- Ти бягаш. - Гледаше я свирепо, заел нападателна позиция. Не ти стиска да останеш, за да се справим с това, затова искаш да избягаш.
Джейн се мъчеше да говори спокойно.
- С какво има да се справяме? Ти все още искаш да се разведем
- За никъде не бързам.
- Но рано или късно възнамеряваш да го направиш.
- Е, и? С теб сме приятели и няма никаква причина нещата да вземат гаден обрат.
Болка се надигна в гърдите й, когато го чу да потвърждава онова, което вече знаеше. Той не гледаше на брака им като на нещо постоящю. Просто тъпчеше на едно място и изчакваше. Джейн се извърна от него и отиде във фоайето.
Кал се озова до нея само за миг. Вената на слепоочието му пулсираше, изражението му беше мрачно. Държанието му не беше чудно, защото мъже като него не понасяха ултиматуми.
- Ако си мислиш, че ще хукна след теб, жестоко се лъжеш! Излезеш ли през тази врата, с брака ни определено е свършено. Излизаш и от живота ми, чуваш ли ме?
Тя кимна сковано, като мигаше учестено, за да прогони сълзите си.
- Сериозно ти говоря, Джейн.
Без да каже нито дума, тя се обърна и напусна къщата му.
Той не изчака да види как колата й потегля по алеята. Вместо гова затвори вратата с ритник и отиде в кухнята, където грабна бутилка скоч от килера. За миг не беше сигурен дали иска да я изпие, или да я строши в стената. Проклет да е, ако й позволеше да го вкара насила в нещо, за което не беше готов.
Отви капачката на шишето, допря го до устните си и скочът опари гърлото му. Щом така иска, нека бъде на нейната. Избърса устни с опакото на ръката си. Време бе животът му да се върне в старото си русло.
Ала вместо да се почувства по-добре, изпита желание да отметне глава назад и да изреве. Отпи нова глътка и продължи да подклажда негодуванието си към нея.
Беше й предложил повече, отколкото на която и да било жена - отдаде й шибаното си приятелство! А какво направи тя? Захвърли го обратно в лицето му, само защото той не изгаряше от желание да падне на едно коляно и доброволно да подпише доживотната си присъда на избиране на проклети тапети
Стисна още по-здраво бутилката. Нямаше да отстъпи. Светът беше пълен с жени, които бяха по-млади, по-хубави и не смятаха за свой дълг да подхващат свади с него за най-малкото нещо, правеха каквото им поръча, и не му се пречкаха. Ето от какво се нуждаеше - някое красиво момиче, което да не му се бърка.
Отпи нова глътка, а после отиде в кабинета, където се зае със задачата да се натряска както трябва.
Джейн знаеше, че не може да си тръгне, преди да се е сбогувала с Ани. Нито пък можеше да се поддаде на скръбта си точно сега, затова примигваше учестено и развълнувано поемаше дълбоки глътки въздух, докато колата изкачваше планината Хартейк. Колата на Лин не се виждаше и Джейн изпита благодарност, че ще може да се сбогува с бабката без наоколо да има враждебно настроени свидетели.
Сега къщата изглеждаше толкова различна от деня, в който я беше видяла за първи път. Кал я беше боядисал в бяло и бе поправил изкривените капаци и счупеното стъпало. Тя прекрачи прага и повика Ани, пропъждайки спомена за това как се бяха смели заедно, докато работеха.
Когато влезе в кухнята, видя старицата през мрежестата врата. Седеше на слънце в задния двор и чупеше шушулки зелен фасул от една керамична купа в скута си. Докато гледаше ритмичните движения на кокалестите й пръсти, на Джейн й се прииска да вземе купата от нея и сама да натроши шушулките. Чупенето на зелен фасул беше нещо, незасегнато от напредъка на технологията. То и до днес се извършваше по съвсем същия начин, както и преди стотици години. Изведнъж изпита чувството, че да начупи тези шушулки би донесло нещо стабилно в живота и, една връзка с всички онези жени, които през вековете бяха чистили боб и бяха надживели болката от това, че са отдали сърцата си на мъже, които не им отвръщат със същото.
Прехапа устни и прекрачи навън. Ани обърна глава.
- Крайно време беше да наминеш.
Джейн приседна на градинския шезлонг до нея и се загледа в купата, която почиваше в скута й върху парче вестник, което събираше падналите парчета. В този миг съдържанието й изглеждаше безценно и жизненоважно за нейното душевно равновесие.
- Може ли аз да го направя?