Бебето е мое

Допускаха Кевин в женското си царство, защото той ги забавляваше. Караше ги да се смеят и да се чувстват желани, дори когато по брадичките им се стичаше сок от круша, а в косите им имаше семена. Приемаха и Итън, защото сърце не им даваше да го отпратят, но се радваха, когато той си тръгнеше, защото пасторът не бе в състояние да скрие тревогата си.

Лин се отказа от срещите на женските си клубове и от грижливо подбраните си, стилни тоалети. Забрави да си боядисва косата и да си поддържа маникюра и кожичките на ноктите й станаха неравни. Компютърът на Джейн си остана в багажника на колата й. Вместо да се опитва да открие Теорията на всичко, тя прекарваше по-голямата част от времето си изтегната в стария ракитен стол в ъгъла на предната веранда, където не правеше нищо, освен да си почива, докато детето й растеше в нея.

Бяха блажено щастливи. Повтаряха си го всеки ден. Ала след това слънцето залязваше и разговорът започваше да замира. Една от тях въздъхваше, докато другата се взираше в сгъстяващия се сумрак.

С напредването на нощта над порутената къщурка в планината Хартейк се възцаряваше самотата и те се улавяха, че копнеят за по-тежки стъпки и по-дълбоки гласове. Денем си спомняха как мъжете, които толкова обичаха, ги бяха предали, ала нощем техният женски дом вече не им се струваше толкова блажено място. Започнаха да си лягат рано, за да съкратят самотните вечери, и ставаха в зори.

Дните им постепенно толкова заприличаха един на друг, че нямаше нищо, което да различи точно тази сутрин, две седмици след като Джейн беше дошла в планината Хартейк, от останалите. Приготвила бе закуската на Ани, свършила бе няколко задачи и бе отишла да се поразходи. Малко след като се върна, по VН-1 пуснаха една особено игрива песен на Марая Кери и тя накара Лин да спре да глади пердетата, които беше изпрала, за да потанцуват. След това се беше изтегнала в стола на верандата. Докато раздигнат съдовете от обяда, вече беше готова да поработи в градината.

Мускулите на ръцете я боляха, докато прекопаваше лехите, изкоренявайки с лопатата бурените, заплашващи скъпоценния й боб. Денят беше топъл и би било по-разумно да го направи сутринта, но работните графици бяха изгубили очарованието си за нея. Сутринта беше твърде заета с това да лежи в шезлонга, докато детето й расте.

Изправи се, за да може гърбът й да си почине, и се подпря на дръжката на лопатата. Ветрецът подхвана крайчеца на старомодната й домашна рокля от щампована басма и я уви около коленете й. Платът беше изтънял и мек от много пране. Ани й бе казала, че някога това била любимата й рокля.

Може би щеше да помоли Итън или Кевин да разтоварят компютъра й, ако се отбиеха днес. Или пък не. Ами ако се заловеше за работа и по радиото пуснеха Род Стюарт? Можеше да изпусне възможността да потанцува. Или пък ако потънеше в уравненията си, а в това време около боба й покараха нови бурени и ги задушаха?