Мъжки игри

— Не, всичко е наред. Нищо не ме боли.

— Какво имаш за вечеря днес?

— Още не знам, тъкмо влизам. Сега ще видя какво има в хладилника.

— Дъще, утре трябва да дойдеш при нас! — твърдо заяви майка й. — Не е работа това.

— Кое не е работа? — машинално попита Настя, която в този момент си мислеше за съвсем друго.

— Начинът ти на хранене. Ела у нас утре след работа, аз ще купя продукти и ще ти сготвя за няколко дни. Разбирам, ти нямаш нито сили, нито време да обикаляш магазините и да стоиш край печката, прибираш се късно, уморена… Така че трябва да дойдеш у нас и да вземеш каквото ти сготвя.

— Мамо…

— Не желая нищо да слушам! — отсече майка й. — Не искаш да се преместя да живея при тебе, докато Альоша е в чужбина, нали?

Именно, Настя никак не искаше това. Така че реши бързо да се съгласи, за да не развиват опасната тема и да не обижда Надежда Ростиславовна.

— Добре, маменце, утре ще дойда — покорно каза тя.

— Е, прекрасно — веднага се успокои майка й, — ще приготвя всичко, преди да дойдеш. Искаш ли да ти сваря борш?

— Не, не, недей борш. И изобщо не искам никаква супа.

— А какво искаш? Пържоли?

— Аха. И от татковите пилета.

— Добре, ще видя кое ще е по-добре. В колко часа да те очаквам?

— Не знам, мамо, с моята работа трудно мога да правя прогнози. Не по-рано от девет, мисля.

Може и да е хубаво, че утре ще отиде при родителите си. Изпитваше нужда да прецени правилно как се чувства, какво е това внезапно желание да отиде другаде на работа. И по-добър съветник от втория си баща не би могла да намери.

След разговора с майка си Настя облече топлия си пухкав халат и седна в кухнята, след като си направи нещо като сандвич. Разбира се, пак беше забравила да купи хляб и единственото, което успя да намери, беше едно полуизсъхнало крайче, което би могла да се опита да възкреси с помощта на фурната или на микровълновата печка. В хладилника намери доста шунка, а кашкавал беше останал съвсем малко. Но ако Настя сложи върху скръбното коматче дебело парче шунка, декорира го отгоре с жалките останки от кашкавала, украси го за цвят с няколко капки кетчуп и пъхне това неизвестно на науката подобие на сандвич в микровълновата печка, може и да успее да притъпи глада си.

Обикновено не изпитваше нужда от съветници, ако въпросът касаеше собствената й съвест. По деликатни служебни въпроси искаше съвет от Житената питка — Гордеев или можеше например да се консултира с генерал Заточни от Главното управление за борба с организираната престъпност. Колкото до различните логични разсъждения и нюанси на поведението, най-добре беше да разговаря за тях с мъжа си. Льошка имаше съвсем друг начин на мислене и често умееше да погледне нещата от коренно различен ъгъл. А със съвестта си Настя Каменская беше свикнала да се оправя самостоятелно. Вярно, ситуацията за нея беше необичайна — та нали през цялото време, откакто работеше в милицията, бе сменяла местоработата си само веднъж. Преди много години в едно от московските районни управления още никому неизвестната хлапачка лейтенант Каменская беше „открита“ от полковник Гордеев, който я взе в своя отдел на „Петровка“. Тогава тя не беше принудена да взема никакви сложни решения, защото всичко стана като на кино: Настя добросъвестно вършеше работата си, като внасяше в нея елементи на творчество и фантазия, подиграваха й се, не разбираха нейните разсъждения, разказваха вицове за нея, но тя упорито продължаваше да работи по своя начин и изведнъж се намери човек, който имаше нужда именно от такава работа. Отиде при нея и й каза: зарежи всичко, събери си нещата и идвай при мен, и без това в тази служба никой няма да те оцени, защото твоите способности и твоят мозък не са дотрябвали на никого тук, а при мен ще се занимаваш именно с аналитичната работа, за която най-много те бива. Нима имаше какво да решава в тази ситуация? Трябваше само да си събере книжата и да предаде делата, които водеше. Такъв късмет спохожда човек веднъж в живота и между другото — далеч не всекиго.