Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Да, напълно — отговарям хладнокръвно, като смачквам на топка в скута си моя един-единствен лист А4. — Много добре при това.
— Радвам се да го чуя — казва Алиша и вдига презрително вежди. — Вероятно ще се получи интересен дебат.
— Не вероятно, а сигурно — отговарям предизвикателно. Гадна кучка!
— Преди минута се обади Джон от „Флагстаф Лайф“ — зашепва Алиша на Люк. — Настоява да споменеш новата им серия инициативи „Предвидливо спестяване“. Аз, естествено, му казах, че…
— По дяволите, тук сме с цел намаляване на щетите — прекъсва я Люк грубо. — Не да му правим реклама. Мамка му, той трябва да е адски доволен, ако успее да се изм…
Люк млъква рязко и ми хвърля кос поглед. Бързо отклонявам очи встрани, сякаш изобщо не ме интересува за какво става дума. Поглеждам уж небрежно часовника си и ме залива нова вълна на страх. Десет минути. Остават само още десет минути.
— Добре — казва Зелда, влизайки в стаята. — Елизабет, готови сме за теб.
— Великолепно — отвръща Елизабет и лапва последното шоколадово кроасанче от плика. — Я да видим сега, добре изглеждам, нали?
Тя става и изтръсква със замах трохите от полата си.
— Имаш парченце кроасан в косата си — казва Зелда, протяга ръка и го маха. — Колкото до останалото… нямам какво да кажа.
Погледът й среща моя и изведнъж изпитвам истерично желание да се разкикотя.
— Люк! — влетява в стаята нахаканият бебешор и му подава мобилен телефон. — Джон Бейтсън иска да говори с теб. Току-що пристигнаха и тези два пакета с документи.
— Благодаря, Тим — казва Алиша и ги грабва от ръцете му.
Разкъсва опаковките, отваря кутиите и измъква куп документи. Бързо ги преглежда един след друг, като често-често отбелязва отделни пасажи с молив. Междувременно Тим сяда, отваря на коленете си един лаптоп и започва да пише.
— Да, Джон. Много добре ти я разбирам скапаната гледна точка — тихо и ядно ръмжи в телефона Люк. — Млъкни за малко и чуй аз пък какво ще ти кажа…
— Тим — вдига поглед от документите Алиша, — можеш ли бързичко да ми провериш възвръщаемостта по пенсионния фонд „Премиум“ за последните три, пет и десет години?
— Няма проблем — отвръща Тим и бързо започва да набира разни кодове по клавиатурата на лаптопа си.
— Тим — обажда се и Люк, като вдига поглед от телефона, — можеш ли на секундата да ми изпринтираш прескомюникето на „Флагстаф“ за „Предвидливо спестяване“? Благодаря.
Не, не мога да повярвам на очите си! Та те съвсем буквално превръщат в офис зелената стая за чакащи на „Сутрешно кафе“! Напълно оборудван офис на „Брандън Къмюникейшънс“, с разните му там компютри, модеми, принтери и телефони… И всичко това е насочено срещу мен и моето едно-единствено листче А4.
Докато наблюдавам как лаптопът на Тим бързо и ефективно принтира документ след документ, които Алиша подава на Люк, усещам как някакъв адски студ се промъква в мен и ме сковава цялата. Искам да кажа, нека погледнем истината в очите: няма начин да се справя с този въоръжен до зъби противник. Нямам ни най-мъничък шанс. Би трябвало на секундата да се откажа, докато не е станало късно. Да се престоря, че ми е прилошало или нещо подобно. Да избягам вкъщи и да се скрия под юргана.
— Внимание сега — подава глава Зелда иззад рамката на вратата. — След седем минути е вашият ред.
— Чудесно — казва Люк.
— Чудесно — повтарям като ехо и аз, но усещам, че коленете ми омекват.
— Ребека, току-що донесоха този пакет за теб — добавя Зелда, влиза почти тичешком в стаята и ми подава голяма квадратна кутия. Врътва се и хуква обратно, като ни подвиква през рамо: — След минутка се връщам да ви взема.
— Благодаря, Зелда — казвам изненадано, въпреки че тя вече е излязла.
Започвамда разкъсвам опаковката на кутията и усещам как духът ми лекичко се повдига. Нямам ни най-малка представа какво има вътре, нито кой ми го изпраща, но… непременно ще е нещо, което да ми помогне, нали така? Може би някаква много специална информация, до която Ерик Формън е успял да се добере едва в последната минута. Някаква графика или серия от цифри, които да извадя със замах в най-критичния момент. Или пък някой таен документ, за който Люк не знае абсолютно нищо.
С крайчето на окото си забелязвам, че всички от „Брандън Къмюникейшънс“ са преустановили временно заниманията си и не откъсват очи от кутията, която всеки миг ще отворя. Е, сега ще им покажа аз на тях! Ами да, не само те получават пакети, които им се носят директно в зелената стая. Те не са единствените, които разполагат с резервни средства и източници. Най-сетне успявам да отлепя дебелия скоч и отварям капака на кутията.