Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
В коридора се появят една русокоса жена и двама мъже. Зелда им кима с извинителна мимика. Не мога да им видя лицата, но и тримата носят очевидно скъпи връхни дрехи и луксозни дипломатически куфарчета. Единият мъж държи и дебела папка с документи. Палтото на жената е доста красиво и елегантно. А ръчната й чантичка определено е от „Фенди“ — отдалеч си личи, че е от кожа на пони. Коя ли е тази жена?
— Да — скърца със зъби Зелда в слушалката. — Аха. Е, ако смяташ, че ТИ можеш да ни осигуриш експерт, който да отговаря вместо теб на телефонните запитвания на зрителите…
Зелда повдига извинително вежди към русокосата жена, която свива леко рамене и се обръща да разгледа някакъв плакат на стената. И в този миг сърцето ми буквално спира.
Защото виждам лицето й. И знам коя е. Алиша. Алиша от „Брандън Къмюникейшънс“. На десетина метра от мен.
Почти ме напушва смях поради нелепата й поява. Какво ли търси тук? За Бога, каква работа има тук Алиша Дългокраката Кучка?!
Един от мъжете се обръща, за да й каже нещо — лицето му ми се струва познато. Май и той работеше за „Брандън Къмюникейшънс“ — един от тяхната сюрия нафукани и агресивни млади типчета с бебешки физиономии.
Но какво, по дяволите, правят тук тия двамата? Какво става? Определено няма начин те да…
Невъзможно е да са дошли, за да…
Не! О, Боже, не!! Изведнъж ме побиват ледени тръпки.
— Люк! — долита откъм коридора гласът на Зелда и стомахът ми се свива болезнено на топка. — Толкова се радвам, че успя да дойдеш! Знаеш колко обичаме да гостуваш в шоуто ни! Виж, Люк, нямах ни най-малка представа, че „Флагстаф Лайф“ са твой клиент, докато Санди не каза, че…
Поглеждам се в огледалото и виждам, че съм пребледняла като мъртвец.
Сигурно сънувам! Моля те, Боже, нека да сънувам!
— Авторката на статията е вече тук — долита до мен гласът на Зелда. — Запознах я накратко с промените в схемата. Мисля, че дебатът ви ще е доста разгорещен. Убедена съм, че ще стане страхотно предаване!
Зелда поема нанякъде по коридора. Виждам Алиша и нахаканият й млад колега да тръгват след нея. Вторият мъж също тръгва след тях и всеки миг ще мине покрай гримьорната. Въпреки че стомахът ме присвива от ужас, не мога да се въздържа — бавно обръщам глава към вратата точно когато той минава покрай нея.
Срещам сериозните, тъмни очи на Люк Брандън и за момент двамата оставаме загледани един в друг. После той отклонява рязко поглед и забързва надолу по коридора. А аз се извръщам отново към огледалото, вглеждам се безпомощно в гримираното си лице и усещам как буквално ми прилошава от паника.
Двадесет
В 11.25 ч. вече седя на стол с кафява тапицерия в зелената стая на студиото. Облечена съм в костюм от „Джаспър Конран“ с дълбок и топъл тъмносин цвят, фин прозрачен чорапогащник и обувки от тъмносиньо кадифе с високи токчета, а като добавим майсторски положения грим и оформената със сешоар прическа — мисля, че никога през целия си живот не съм изглеждала по-елегантно. Аз обаче не съм в състояние да се насладя на вида си, нищо не ме радва. Мисля единствено за това, че след петнадесет минути ще трябва да седна на дивана в студиото и да проведа професионална дискусия на финансова тема с Люк Брандън в предаване, което се излъчва на живо.
Самата мисъл ме изпълва с желание да заплача. Или да се разсмея. Така де, цялата тази работа ми прилича на някакъв извратен майтап. Люк Брандън — срещу мен. Люк Брандън, който има коефициент на интелигентност на гений и направо фотографска памет — срещу мен. Та той ще ми запуши устата за Нула време. Буквално ЩЕ МЕ РАЗМАЖЕ.
— Вземи си кроасанче, миличка — предлага ми пакет с малки кроасани Елизабет Плоувър, която седи срещу мен и дъвче един е шоколадов пълнеж. — Великолепни са. Всяка хапка е като лъч от златното провансалско слънце.
— Не, благодаря — отговарям. — Аз… не съм гладна.
Не мога да разбера как изобщо може да яде в такъв момент. Аз лично имам чувството, че всеки миг ще повърна от нерви. Просто не мога да си обясня как някои хора успяват да се явяват всеки ден по телевизията, без да изперкват. Как го прави Фиона Филипс, например? Нищо чудно, че всичките са такива слаби.
— Какво ще видите след малко! — долита гласът на Рори.
Двете с Елизабет обръщаме едновременно глави към телевизионния монитор в ъгъла на стаята, чийто екран се изпълва със снимка на пуст плаж, окъпан в кървавочервените лъчи на залеза. Зад кадър гласът на Рори зазвучава тайнствено и примамливо: