Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Наистина? — попривеждам се любопитно към нея, с надеждата да чуя някои клюки, но гласът на Зелда прекъсва интересния ни разговор.
— Извинявай, че те изоставих, Ребека! — казва тя. — Е, как я карате тук? Гримът ти е страхотен. А с косата какво ще правим?
— Оформена е много добре — отбелязва Кло, като повдига един след друг няколко кичура от косата ми, а после пак ги пуска и те се разпиляват артистично около лицето ми. — Само ще я продухам със сешоара, за повече обем и блясък.
— Чудесно — казва Зелда. — След което отиваме в гардеробната. — Хвърля поглед в бележника си, после сяда на въртящия се стол до мен и подема: — Добре, Ребека, а сега да поговорим за участието ти.
— Няма проблем — отговарям с подобен на нейния делови тон. — Подготвила съм всичко според изискванията ви. Съвсем простичко и пределно разбираемо.
— Аха — казва Зелда. — Точно за това става дума. Вчера се събрахме тук и обсъдихме нещата. И сега ще те зарадвам: в крайна сметка решихме, че не бива да е чак пък толкова опростено! — Тя ме поглежда доволно и ми се усмихва широко: — Така че можеш да говориш толкова професионално сложно, колкото ти душа иска! Графики… таблици… както си му е редът.
— О, разбирам — казвам, като се старая да не издам потреса си. — Ами… добре! Чудесно! И все пак, смятам да не вдигам летвата чак толкова високо…
— Ще ни се да избегнем снизходителното отношение към аудиторията. Зрителите ни не са тъпаци, все пак! — възкликва Зелда и продължава, като снишава леко глас: — Освен това, вчера получихме резултатите от последното ни проучване на аудиторията. Излиза, че 80% от зрителите ни се чувстват подценени и засегнати от ниското ниво на част или дори на цялото съдържание на шоуто. Така че се налага да балансираме по нов начин нещата. Ето защо променихме изцяло и плана за твоето участие! — Тя отново ми се усмихва широко. — Решихме то да не бъде просто и елементарно интервю, а зареден с напрежение професионален дебат.
— Зареден с напрежение професионален дебат ли? — повтарям като ехо, като се опитвам да не издам обзелия ме ужас.
— Абсолютно! — възкликва Зелда. — Ще ни се да проведем една наистина разгорещена дискусия! Остра размяна на лични мнения, повишен тон… и тъй нататък.
Размяна на лични мнения ли? Ами че аз нямам никакви лични мнения!!
— Не възразяваш, предполагам? — пита Зелда и леко смръщва вежди към мен. — Изглеждаш ми малко…
— О, няма проблем! — пресилено лъчезарно и се усмихвам аз. — С нетърпение чакам да започнем! Зареден с напрежение професионален дебат! Върхът! — Покашлям се лекичко изпитам: — А с кого… с кого ще го водя този дебат?
— С представител на „Флагстаф Лайф“! — триумфално оповестява Зелда. — Очи в очи с врага! Ще стане страхотно предаване!
— Зелда — долита глас откъм коридора. — Бела е на телефона!
— О, за Бога! — възкликва Зелда и скача на крака. — След секунда се връщам, Ребека.
— Чудесно — успявам да изцедя от свитото си гърло. — Ще се видим след малко.
— И така… — подема Кло ентусиазирано, — дай да ти сложа червилото, докато я няма.
Взема дълга четчица и започва да нанася течното червило по устните ми, а аз се гледам в огледалото, опитвайки се да запазя самообладание. Само без паника!! Сърцето ми обаче бие до пръсване, а гърлото ми е така свито от ужас, че не мога да преглъщам. Никога досега, през целия ми живот, не съм била толкова уплашена.
Няма начин да водя зареден с напрежение професионален дебат! Не мога да го направя и това си е! Нямам никакви лични мнения. Не разполагам с никакви факти. Абсолютно нищо не знам…
О, Боже, ЗАЩО изобщо реших, че искам да се явявам по телевизията?!
— Ребека, би ли престанала да си мърдаш устните? — пита Кло, като смръщва вежди озадачено. — Започнаха да треперят.
— Извинявай — прошепвам, сякаш хипнотизирана от отражението си в огледалото.
Права е. Цялата треперя. О, Боже, кофти работа! На всяка цена трябва да се успокоя. Мисли позитивно, Ребека! В стил Дзен! За нещо ведро и щастливо!
За да разсея мрачните си мисли, откъсвам очи от собственото си отражение на смразен от ужас заек и обхващам с поглед в огледалото какво става зад гърба ми. Виждам Зелда да стои в коридора и да говори по телефона с разкривено от ярост лице.
— Да — чувам я да казва през стиснати зъби. — Ясно. Чуй ме сега пък ти, Бела! Плащаме ти пяло състояние не за друго, а за да бъдеш винаги на разположение. Мамка му! Какво се предполага, че трябва да направя аз сега, като ми извъртя такъв номер?! — Тя вдига поглед и явно вижда някой да приближава към нея, защото махва за поздрав. — Добре, Бела, разбирам, че…