Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Нямаш време вече — заявява Рори.
— Ама не беше ли адски нездравословно да се стискаш, като ти се пишка? — тревожно сбърчва вежди Ема. — Спомням си, че в едно от предаванията се обсъждаше този въпрос. Обади се някакво шантаво момиче и каза, че пишкало само веднъж дневно, А доктор Джеймс каза, че… как беше…?
— Убий ме, ако си спомням — нехайно отвръща Рори. — Изобщо не ги и слушам тези обаждания. Впрочем, трябва да те предупредя, Ребека — добавя, обръщайки се към мен, — не чакай от мен активно участие в тези ваши финансови разговори. Прекалено са ми сложни — усмихва ми се той широко и аз също му се усмихвам, ама едва-едва и с треперещи устни.
— Десет секунди! — извиква предупредително Зелда някъде отстрани и стомахът ми се свива на топка от страх.
Чувам по високоговорителите музикалната заставка, която бележи края на рекламите в „Сутрешно кафе“.
— Кой открива? — пита Ема, присвивайки очи към автокюто. — О, добре, аз.
Боже, почва се. Вие ми се свят от страх. Не знам накъде трябва да гледам. Нито кога трябва да заговоря. Краката ми треперят. Стискам здраво длани в скута си. Ярката светлината на прожекторите бие право в очите ми. Чувам от лявата ми страна да забръмчава камера и си напомням да не й обръщам внимание.
— Отново сме заедно! — изведнъж възкликва Ема, обръщайки се към камерата. — Я да видим сега, какво бихте избрали да ви подарят? Стенен часовник или двадесет хиляди лири стерлинги?
„КАКВО? — мисля си шокирано. — Но това е МОЯТА реплика. Това АЗ трябваше да го кажа!“
— Отговорът е повече от очевиден, нали? — продължава Ема невъзмутимо. — Всички ние ще предпочетем двадесетте хиляди.
— Абсолютно! — вметва Рори с лъчезарна усмивка.
— Е, да, но когато неотдавна „Флагстаф Лайф“ разпраща до инвеститорите си циркулярно писмо със съвет да преместят спестяванията си в новоучреден фонд — продължава Ема, чиято физиономия изведнъж е станала почти погребална, — на хората изобщо не им става ясно, че ако го направят, ще изгубят двадесет хиляди лири стерлинги, които биха получили при процедурата по прехвърлянето на предишния печеливш фонд към новия собственик на компанията. Ребека Блумууд е журналистката, разкрила тази скандална история. Ребека, мислиш ли, че подобни машинации и измами са често срещано явление?
Изведнъж всички се вторачват в мен, очаквайки отговора ми. Камерата е насочена към лицето ми. В студиото се възцарява мълчание.
Два и половина милиона души седят пред телевизорите в домовете си и ме гледат.
О, Боже, умирам, не мога да дишам!
— Мислиш ли, че хората трябва да бъдат по-предпазливи и по-внимателни по отношение на инвестициите си? — припира ме Ема.
— Да — успявам да изцедя от себе си, а гласът излиза от гърлото ми някак странно приглушен. — Да, би трябвало.
— Люк Брандън, ти си тук като представител на „Флагстаф Лайф“ — казва Ема, като ме загърбва. — Мислиш ли, че…
Мамка му! Жалка работа! Бях абсолютно ЖАЛКА! Какво му стана на гласа ми, по дяволите?! Какво стана и с целия ми така добре отрепетиран сценарий на въпроси и отговори?
А ето че сега не слушам и Люк какво говори. Не може така! Хайде, Ребека! Вземи се в ръце! Съсредоточи се!
— Не бива да се забравя — чувам Люк да обяснява спокойно и плавно, — че всъщност никой инвеститор не разполага с някакво ИЗКОННО ПРАВО на компенсации и приравнителни бонуси. Така че в случая и дума не може да става за измама! — набляга той и се усмихва на Ема. — А само за отделни инвеститори, които са малко по-алчни, отколкото би било добре за самите тях. Този тип хора вечно живеят с представата, че изпускат някаква аванта, защото някой нарочно иска да ги прекара — поради това и започват да разпространяват злостни слухове за компанията. Същевременно има хиляди други инвеститори, които са се облагодетелствали от „Флагстаф Лайф“.
Какво? Какво казва?
— Разбирам — вметва Ема, кимайки умно. — Люк, смяташ ли, че…
— Момент, моля! — с изненада се чувам да я прекъсвам. — Само… минутка. Правилно ли чух, Люк Брандън? Ти току-що нарече ИНВЕСТИТОРИТЕ алчни?
— Не всички — отвръща Люк. — Но някои определено да.
Гледам го невярващо, а кожата ми буквално настръхва от обида.
Представям си Дженис и Мартин — най-милите, най-безкористните и всеотдайни хора на света — и ме задавя такъв гняв, че няколко мига съм неспособна да проговоря.
— Истината е, че през последните пет години повечето инвеститори във „Флагстаф Лайф“ са се радвали на рекордно висока възвръщаемост на вдоженията — продължава да обяснява Люк на Ема, която кима умно. — И смятам, че именно това добро, качествено инвестиране трябва да бъде в центъра на вниманието на хората, а не дали ще получат изневиделица някой и друг бонус. В крайна сметка „Флагстаф Лайф“ поначало е била учредена, за да осигурява…