Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)». Краткое содержание книги:
— Е, стигнахме — чувам гласа на Зелда и се оглеждам със замаян поглед.
Спрели сме на прага на обширна стая, цялата в огледала и насочени светлини. Три от редицата столове пред огледалата са заети от три жени. Косите им са покрити с найлонови шапчици, а три модно изглеждащи момичета в дънки ги гримират. На четвърта жена в момента й сушат косата. Звучи тиха и приятна музика, на чийто фон се чува дружелюбно бъбрене, а във въздуха се носи упойващ примес от ароматите на спрей за коса, пудра и кафе.
Всъщност, именно това е моята представа за рай.
— И така — казва Зелда и ме повежда към едно червенокосо момиче, — Кло ще те гримира, а после ще те заведем в гардеробната. Става ли?
— Чудесно — казвам, съвършено неспособна да възпра широката усмивка, която се разлива по лицето ми, когато обхващам с поглед колекцията на Кло от гримове.
Господи, та тук има хиляди четчици, кутийки и тубички, подредени в стройни редици на масата пред нас, и все от най-добри марки, като „Шанел“ и „МАК“.
О, Боже, каква страхотна професия! Винаги съм си знаела, че е трябвало да стана гримьорка!
— А сега да поговорим за твоето явяване — продължава Зелда, докато аз се настанявам на въртящия се стол пред огледалото. — Както вече казах, схемата, която обсъждахме вчера с теб, претърпя известна промяна…
— Зелда! — долита мъжки глас откъм коридора. — Бела те чака на телефона!
— По дяволите — измърморва Зелда. — Виж, Ребека, трябва да го проведа този разговор, но ще се върна веднага, щом свърша. Става, нали?
— Няма проблем! — отвръщам щастливо.
Кло вече е заметнала раменете ми с козметична престилка и в момента прибира косите ми нагоре с широк ластик. От радиото долита любимата ми песен на Лени Кравиц. Върхът!
— Като начало ще почистя лицето и ще сложа фон дьо тен, а после ще направим и основния грим — казва Кло. — Би ли затворила очите си…
Затварям очи и след няколко секунди усещам по лицето си прохладна кремообразна течност, която Кло започва да втрива деликатно в кожата ми. Това е възможно най-приятното усещане на света. Бих могла да остана и цял ден така.
— Е… — обажда се Кло след малко, — какво те води в шоуто?
— Ъъъ… финансите — отвръщам неопределено. — Статия за финанси.
Да си призная, така съм се отпуснала, че почти напълно съм забравила защо съм тук.
— Ааа, да — казва Кло, нанасяйки умело фон дьо тена на лицето ми. — Малко по-рано говориха за нещо подобно. — Тя се пресяга и взема палитра със сенки за очи, смесва два цвята, после подбира подходяща четчица. — И ти си финансов експерт, така ли?
— Ами… нещо такова — казвам и скромно свивам рамене.
— Уау!! — възкликва Кло с възхищение, като започва да нанася сенките върху клепачите ми. — Аз лично не разбирам нищо от пари.
— Нито пък аз! — намесва се едно тъмнокосо момиче откъм другия край на стаята. — Моят счетоводител вече е вдигнал ръце от мен. Чуя ли го да казва „фискална година“ и умът ми буквално изключва.
Вече се готвя да подхвърля съчувствено „И моят също!“, след което да се впусна в приятно бъбрене на разни интересни женски теми, но навреме се възпирам, защото изведнъж осъзнавам, че това може и да не е особено подходящо. Предполага се, че съм финансов експерт, все пак!
— Всъщност, всичко е много простичко — казвам, като пускам уверена усмивчица. — Веднъж усвоиш ли трите основни принципа, после нямаш никакви проблеми.
— О, така ли? — възкликва тъмнокосото момиче и се обръща заинтригувано към мен, стиснало сешоар в ръка. — И какви са тези принципи?
— Ами… — казвам с леко покашляне, — …ъъъ… първият е…
Правя кратка пауза, за да си потъркам носа. Господи, умът ми е съвършено празен.
— Извинявай, Ребека — обажда се Кло, — но се налага да те прекъсна. — (Слава Богу за което!) — Какво ще кажеш червилото да е ягодовочервено?
Поради цялото това финансово бъбрене изобщо не бях обърнала внимание какво прави Кло с лицето ми. Сега обаче се поглеждам в огледалото и направо не мога да повярвам! Очите ми са огромни; а скулите ми са направо фантастични… Ей Богу, изглеждам като съвършено друг човек! Как не съм знаела да нося такъв грим всеки ден?!?
— Уау!! — възкликвам възхитено. — Супер!
— С теб се работи лесно, защото си напълно спокойна — отбелязва Кло и започва да рови в едно черно козметично куфарче. — Докато има хора, които направо се тресат от нерви. Дори знаменитости. Едва успявам да ги гримирам.