![Битие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/8/7/bitie-bg-download.jpg)
Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Когато се стигна до гласуване, Джералд вдигна ръка в знак на съгласие с предложението. Въпреки това една мисъл не го оставяше…
Оперативното обуславяне може да работи в двете посоки. Понякога онзи, който мисли, че обучава… може да е обучаваният.
Добре, пак съм аз, Славек. Повишен от гид в ръководител на екипа. Да, аз съм хлапе. И какво от това? Ако не ви харесва да ви командва четиринайсетгодишен чоберо, просто идете на рецепцията и помолете Дарига Садибекова да ви премести в друг екип. Или се оплачете на доктор Бетсби, стига да е готов да ви изслуша. О, забравих… той отсъства!
Вижте, не ми пука дали току-що сте пристигнали от Външна Слобовия, дали вашият гуру по обратна биовръзка иска да медитирате по дванайсет часа на ден, или още имате тикове от Ужасния ден. Всеки тук работи. Това е правило, ако искате да останете да живеете под Среброкупола.
Всъщност част от работата е адски забавна. Лов на фазани и бране на диви круши в предградията, събаряне на изоставени къщи и обирането на останалия в тях метал. Разбиване на стени в търсене на скрити съкровища.
Съжалявам, днес няма да правим това.
Днес ще се гмуркаме в каналите под един от кварталите на Детройт, който ни е предоставен от щата Мичиган като наша територия. Разбира се, стига да можем да го стегнем.
Да, добре. Работа в каналите. И какво? Защо мигате на парцали? Там почти няма жители, така че няма да са пълни. Освен това ще получим микропорести маски. Така че не би трябвало да смърди. Много.
Една от целите на този предварителен инструктаж е да се запознаете със задачата и с грубата карта на мястото, към което сме се запътили. Работата ни е да инсталираме чипове за радиочестотно идентифициране на всеки половин метър по всички тръби и кабели, до които можем да стигнем, така че тази част от подземния свят да може да се включи към Световната мрежа. В момента долу е доста тъмно! И без връзка можем да се изгубим. Наистина да се изгубим! Така че не забравяйте системата за другарчето наблизо.
Трябва да поддържаме добро темпо, защото след нас ще има друг екип, който ще прокара кабел за данни по тавана на канала. Една начинаеща компания иска да се конкурира с големите телефонни и кабелни доставчици. Целта им е да използват каналното право на преминаване, за да прокарат фиброкабели до всеки кенеф… тоест до всеки дом в Америка. (Това е наистина раки идея! Лично аз вече инвестирах.)
И накрая, всеки ще получи сифон и сак. Ще ви покажем как да откривате ниските места в канала, където през последните век-два може да се е събрал живак. Изсмучете малките залежи в бутилката. Торбата ще ви трябва, ако случайно откриете кристали селитра по пътя. Или монети. Има и куп други съкровища, за които да се оглеждате — и това е още една причина да внимавате по време на инструктажа.
Цените са скочили и когато се върнем в големия ни дом-купол, можете да продадете всичко намерено за возене на цепелини и други забавления.
30.
Пътят навътре
Шунтът причини странен тип агония. Най-лошата, откакто експлозията на цепелина бе превърнала тялото й в изпечена черупка.
Дори самата дума беше някак болезнена, защото бе подвеждаща. Подобно на другите журналисти от новото поколение, Тор не харесваше кашавата неточност на по-ранните кореспонденти, склонността им към прекомерно опростяване и блудкави метафори. Та за да бъдем по-точни, „шунтът“, който поставяха докторите и техниците в мозъка й, не беше само тръба или жица. Състоеше се от над десет хиляди отделни пътища, които започваха като малки дупчици, пробити в черепа й. След това миниатюрни автомати прогаряха път навътре. Движеха се внимателно. Свеждаха до минимум пораженията на крехките аксони, дендрити и невронни струпвания, където сновяха калциеви йони и минаваха електрохимични импулси, участващи в огромната постоянна вълна на съставното човешко съзнание. Като заобикаляха доколкото е възможно всичко това, микроскопичните машини продължаваха навътре благодарение на гигантските астроцити и ги използваха като обемисти коридори: всеки малък пълзач теглеше след себе си тънка нишка, докато не достигнеше до крайната си цел — някой добре известен център на общуване, зрение или двигателен контрол.
Тор бе благодарна, че в човешкия мозък няма рецептори за болка. Поне така я уверяваха докторите с тънки гласчета, които преминаваха през остатъците от слуховата й система — онези части, които не бяха изгорени при експлозията. Всъщност пълзящите нанороботи не би трябвало да предизвикат абсолютно никакви явни реакции, докато си проправяха път към предварително зададените позиции в зрителния й център, малкия мозък, предния цингулат, левия темпорален лоб… и до куп други важни центрове, пръснати из сложно нагънатата мозъчна кора. Тоест докато не бяха готови да започнат истинската си работа — да тестват и проверяват, да установяват стари връзки и да създадат нови, които биха могли да й позволят да вижда отново, дори един вид да чува и да говори.