Битие [bg]

„Мнозина от нас… но не всички“ — помисли Джералд. Устата му почти се отвори да отбележи това — но само почти. Всичките му инстинкти крещяха, че извънземните наистина са отделни същества, много различни и доста буйни, със свои собствени намерения и цели, които евентуално си противоречат в контекста на компактната им вселена. „Но от друга страна… именно човешките ми инстинкти може да са нещото, което един свръхразвит извънземен ИИ бързо би могъл да се научи да манипулира.“ По същия начин, по който някой умел филмов екип може да спечели милиони почитатели и хипнотично да ги накара да вярват в измислените герои на последните минисериали, предлагащи пълно потапяне на зрителя в обстановката.

„Поне сме достатъчно развити, за да вземем предвид всички тези възможности. Ами ако на Земята в далечното минало са падали и други камъни? Как ли са омагьосвали прадедите ни?“

Очилата на Джералд следяха погледа му, разширяването и свиването на зениците, активността на темпоралните лобове и полусъзнателните му субвокални коментари. Всичко това, наред с разговора, захранваше постоянно търсене и предполагане какво би могло да представлява интерес за него, непрекъснато сортираше изборите така, че най-вероятните да се появят в периферното му зрение… като в същото време той можеше да се съсредоточи върху реалните хора и събития около себе си. Когато се изпълняваше правилно, асоциативното подпомагане на вниманието просто имитираше начина, по който и без това мислят творческите умове — правеше милиони връзки, като само единици от тях достигаха съзнателното ниво. Джералд не можеше да си позволи най-добрия ииуер за подобряване на интелекта… до този момент. Докато цената изведнъж престана да има значение.

Все още свикваше с новото оборудване. Едно ъгълче на очилата му светна в приоритетно жълто, за да му покаже, че пристига съобщение от важен човек с висок рейтинг на доверие. Някой от Съвещателното тяло… около осемдесет експерти, които бяха допуснати да наблюдават разискванията на комисията в реално време и да дават предложения.

Най-напред Джералд видя същината на предложението, сведена до една-единствена фраза — „много могат да бъдат един и обратното“. За по-малко от секунда обаче светлината се разшири, за да обясни по-подробно значението на фразата, и се включи глас, след като първо Акана, а след това и Генадий дадоха съгласието си:

— Разликата между „един“ и „много“ може да е неясна. Най-добрите модели на човешкото съзнание го изобразяват като смесица от интереси и подличности, които понякога са в конфликт помежду си, често се сливат, припокриват или се рекомбинират с невероятно гъвкава адаптивност. Здравият разум се разглежда като способност тези аморфни части да бъдат накарани да работят заедно, без да се допуска да стават сковани или твърде добре дефинирани. При хората това се постига най-добре чрез общуване с други умове (други хора). Без външното въздействие, без други мнения и становища субективният аз може да се изгуби в солипсизъм или самозаблуда. От опит знаем, че самотата или намаляването на сетивните дразнители могат да имат пагубно въздействие. Често се случва съзнанието на държаните дълго време в изолатор затворници да се раздели на ясно изразени личности — установени характери, които стават устойчиви и постоянни, със свои собствени гласове. Може би те правят това, за да имат някого, с когото да разговарят. А сега да екстраполираме. Представете си „личност“, която е живяла сама, изолирана като прокуден в продължение на много векове. Или дори епохи. И през цялото време не е имало друга личност, с която да общува. Просто се носи в космоса, без събития, с които да отброява времето или да прави разлика между реално и въображаемо. Възможно ли е вие или аз след подобна продължителна самота първо да си представим, а след това и да повярваме в отделните самоличности? В образи, които започват като плод на въображението, но постепенно започват да стават толкова пъстри, интересни и разнообразни, колкото можете да откриете в цял един свят или в общност от светове? Които общуват помежду си по начини, отразяващи разстройството и болката от дългата сурова изолация?