Битие [bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“
- ISBN: 978-954-655-349-2
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Битие [bg]». Краткое содержание книги:
Появяваха се и какви ли не извънземни, които се блъскаха като първите пъти. Сякаш драпаха напред, за да долепят длани, лапи или пипала до вътрешната повърхност на космическата бутилка с послание, да доближат очи, фасети и други сетивни органи, за да зяпат екипа по контакта.
Зад Джералд, от другата страна на стъклената карантинна бариера, стояха членовете на международната комисия, представяща всички държави, съсловия и важни интереси на Земята. Разбира се, присъстваха и всички други — безброй обикновени жители, които се бяха включили от училище и работа или следяха всяко движение, докато се преструваха, че си вършат работата. Икономическата продуктивност беше паднала главоломно, но май на никого не му пукаше.
„Една група зяпа навън, а друга още грамадна група зяпа навътре — помисли той. — И да се чудиш коя от тълпите е по-развълнуваната и по-обърканата.“ Всъщност от време на време все още му се случваше да изпита онова плашещо чувство, че той и другарите му някак са се оказали затворени в малкия симулиран свят, а обитателите на Артефакта са онези, които се взират с тесните си магически лещи в този зоопарк-терариум.
— Получаваме още оплаквания за деградиране на видеосигнала по мрежата — съобщи генерал Акана Хидеоши. — Хората не харесват контрастната, изчистена и преработена версия, която се предлага на публиката. Картината неизбежно ще породи какви ли не конспиративни теории, но въпреки това няма да споделяме всичко, което виждаме или научаваме.
И поклати нещастно глава.
— Е, не знам какво можем да направим по въпроса — отвърна д-р Емили Тан, експертът по интерфейс на екипа — Шефовете настояха за въвеждането на протоколи, които да филтрират потока данни. В края на краищата устройството може да се окаже някакъв вид троянски кон, нали? Начин извънземните да внедрят някакъв свой софтуерен вирус в мрежите ни. Или да препрограмират хората, които гледат внимателно. Подобен паразитен код може да бъде скрит в потока данни, да е вплетен в него чрез стеганография и да превърне една на пръв поглед безобидна картина във възможен източник на зараза. Компютрите в тази сграда са под карантина и наблюдение. Същото се отнася и за хората, осъществяващи пряк визуален контакт. Не можем да позволим публиката да получи достъп до нефилтрирани данни!
На Емили й плащаха да е подозрителна, макар че подобни предпазни мерки я правеха обект на параноични слухове, особено от страна на страстните почитатели на прозрачността. „Не че мога да ги обвинявам“ — помисли си Джералд.
Заедно с около милиард други той беше разочарован от Голямата сделка, когато тя не успя да постигне главната цел на Четвъртото, Петото и Шестото съсловие — пълна прозрачност. Чудесна сделка за край на секретността. Свят, в който политици, дзайбацу, гилдии, банди и свръхбогати брокери на власт да бъдат принудени да работят на светло. Макар да запазваха богатството си и законните си правомощия и преимущества, главните фигури на света трябваше поне да жертват привилегията си да мамят на тъмно. И най-вече всички трябваше открито да декларират имуществото си. Мощна идея, която за кратко запали въображението на масите…
… и след това беше отхвърлена, понеже всички най-горни касти обединиха сили срещу нея. А днес? Всички знаеха, че Голямата сделка е мимолетна мярка, която трябваше да спечели време или малко мир, та обещаваните техночудеса да възкресят оптимизма. И някои от тях се появиха! Само че всяко ново постижение допринасяше още за бъдещия шок и пораждаше все по-настоятелни призиви за масово отхвърляне. Всички социални модели, дори евтините двегодишни версии, които човек можеше да си свали безплатно от Мрежата, показваха краха на Голямата сделка след около половин десетилетие. Тоест че този път само истината и прозрачността няма да са достатъчни.
Артефактът можеше да избере за появата си и по-подходящ момент. Всъщност почти всеки друг момент беше за предпочитане.
„Защо не е бил открит от някой по-ранен астронавт? — запита се Джералд. — Например през шеметните дни на програмата «Аполо». Или през богатите периоди в началото на този век, когато всички бяха спокойни и все още имаше предостатъчно ресурси, за да не се хванем за гушите?