Избрани творби в три тома, том 2

Еймъри Блейн

Така в четвъртък той закрачи умислен по хлъзгавите, разринати с лопати тротоари и къщата иа Майра изникна пред погледа му някъде към пет и половина — закъснение, което, както си въобрази, майка му щеше да одобри. Повъртя се пред прага, полупритворил равнодушно очи, и предвиди много точно влизането си. Щеше да прекоси стаята, без да бърза, щеше да се приближи към мисис Сейнт Клеър и да произнесе с най-подходящия тон:

„Скъпа мисис Сейнт Клеър, ужасно съжалявам, че закъснях, но прислужницата ми — тук се сепна, защото осъзна, че думите не са негови, — но ние с чичо ми трябваше се срещнем с един човек… Да, запознах се с вашата очарователна дъщеря в класа по танци.“

След това щеше да подава ръка, пускайки в употреба пред всички колосани женички лекия си получужбински поклон и бегло щеше да кимне на момчетата, вцепенени на сковани групички наоколо, в които намират взаимна закрила.

Икономът (един от тримата и Минеаполис) рязко разтвори вратата. Еймъри пристъпи вътре и свали шапката и палтото си. Изненада се леко, като не чу пронизителни врякащи разговори от съседната стая, и реши, че тук сигурно е много изискано. Одобри това, както одобри и иконома.

— Мис Майра — каза той.

За негово изумление икономът противно се ухили.

— Ъхъ — произнесе, — тука си е.

Той не съзнаваше, че неговото неумение да постигна лондонския диалект разваляше класата му. Еймъри го изгледа студено.

— Обаче — продължи икономът, ненужно повишавайки глас — само тя си остана тука. Компанията тръгна.

Еймъри изгуби дъх от ужаса, който внезапно го връхлетя.

— Какво?

— Чака Еймъри Блейн. Май сте вий, нъл тъй? Майка й заръча, ако додете до пет и половина, двамата да стигнете останалите с пакарда.

Отчаянието на Еймъри кристализира напълно с появата на самата Майра, опакована до ушите в палто с висока яка, лицето й — неприкрито нацупено, гласът — любезен, но принуден.

— Здрасти, Еймъри.

— Здрасти, Майра. — Той издаде напрежението си.

— Е, все пак дойде.

— Ъъ… ще ти обясня. Предполагам, че не си чула за произшествието с колата — измисли той.

Очите на Майра се разшириха.

— С кого?

— Ами — продължи той безразсъдно — с чичо, леля и мен.

— Загина ли някой?

Еймъри замълча, после кимна.

— Чичо ти? — тревожно.

— А, не, само един кон, един такъв сив.

При тези думи икономът ирландец се изкикоти.

— И сигурно е изкарал от строя мотора — подхвърли той. Еймьри беше готов да го разкъса без капка угризение.

— Да тръгваме — каза хладно Майра. — Вероятно разбираш, Еймъри, че след като шейните бяха поръчани за пет часа и всички бяха навреме, нямаше как да те чакаме…