Снежен крах

И Хиро навремето се чувстваше по този начин, но после се натъкна на Гарвана. Това в известен смисъл е освобождаващо. Вече не му се налага да се напъва да се прави на най-страшния пичага на света. Позицията вече е заета. Увенчаващият щрих, единственото, което наистина поставя страшнопичагарията от световна класа тотално извън обсега му, разбира се, е водородната бомба. Ако не беше тя, човек все би могъл да се старае. Може би да намери ахилесовата пета на Гарвана. Да се промъкне, да го надвие, да се изниже и да офейка. Но ядреният чадър на Гарвана прави световната титла недосегаема.

В което няма лошо. Понякога си е съвсем наред да бъдеш и мъничко лош. Да си познаваш границите. Да се задоволяваш с онова, което имаш.

След като излиза на магистралата и потегля към планините, той се включва към кабинета си. Земята все още си е там, насочила обектива си в едър план върху Сала. Хиро го оглежда — наложен в призрачни отсенки върху изгледа от магистралата — докато препуска към Орегон с над двеста километра в час.

Отдалече Салът изглежда по-голям, отколкото е в действителност. С приближаването той забелязва, че илюзията е предизвикана от обгръщащото го мазно петно-облак от канални нечистотии и замърсяващи въздуха вещества собствено производство, разтапящи се в океана и в атмосферата.

Салът обикаля океана по часовниковата стрелка. Когато напалят котлите на „Ентърпрайз“, той може да контролира в слаба степен посоката си, но истинската навигация е практически невъзможна с всичките тези лайна, с които е накичен. Пътува най-вече натам, накъдето го завлече вятърът или ефекта на Кориолис. Преди две години Салът обикаляше покрай Филипините, Виетнам, Китай, Сибир и обираше бежанците. После зави към Алеутската верига, покрай анклава Аляска, а сега преминава покрай градчето Порт Шърман, щата Орегон, близо до границата с Калифорния.

Докато Салът плава през Тихия океан и яха океанските потоци, сегиз-тогиз той отърсва големи парчета от себе си. После вълните изхвърлят тези части на някое място като Санта Барбара, все още вързани една за друга, с полезен товар от скелети и оглозгани кости.

Когато стигне в Калифорния, Салът ще навлезе в нова фаза от житейския си цикъл. Той ще откърти голяма част от своето разпростряло се импровизирано туловище, когато няколкостотин бежанци се изтръгнат и зацапат към брега. Единствените бежанци, стигнали толкова далеч, по дефиниция са най-жилавите, успели да преживеят мъчително дългото плаване през арктически води и достатъчно печени, че да не паднат убити от други бежанци. Всичките са много свестни хора. Тъкмо от хората, които бихте искали да се изсипят на частния ви плаж на групи от по няколко хиляди.