Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
— Скот Уилсън Лагерквист! — изревава мъжът от петнайсет метра и продължава да идва насам. — Как я караш?
— Знаменито! — отвръща Скот. Може би малко непредпазливо. Не се сеща как се казваше този, а това е проблем. Къде е виждал този тип?
— Страхотно е, че те виждам! — продължава Скот, изтичва към него и му стисва ръката. — Не съм те виждал от…
— Пинки тук ли е днес? — прекъсва го типът.
— Пинки ли?
— Да — Марк. Марк Норман. Пинки му беше прякорът в колежа. Сега сигурно не обича да му викат така — нали е собственик на… колко бяха? На половин дузина търговски фирми за продажба на коли, три „Макдоналдса“ и един „Холидей ин“, а?
— Не знаех, че господин Норман е и в бизнеса с бързото хранене.
— Да, има три заведения покрай Лонг Бийч. Всъщност, те са негова собственост чрез ограничено партньорство. Тук ли е днес?
— Не, в отпуска е.
— О, да. В Корсика. Хотел „Ахасио Хайят“, стая 543. Точно така, съвсем го бях забравил.
— Ти само да кажеш здрасти ли наминаваш, или…
— Не, щях да си купувам мотоциклет.
— О… а какъв мотоциклет си търсиш?
— От новите модели на „Ямаха“? С новото поколение умни колела?
Скот се ухилва мъжествено в опит да докара най-подходящата физиономия за ужасния факт, който се готви да разкрие:
— Знам точно за кой модел ми говориш. Жалко, но точно днес не разполагаме с такъв на склад.
— Така ли?
— Да. Моделът е съвсем нов. Още никой не го продава.
— Сигурен ли си? Защото сте поръчали една бройка.
— Така ли?
— Да, преди месец. — Изведнъж мъжът изпружва врат и оглежда булеварда през рамото на Скот. — Ето, говорим за вълка, а той в кошарата.
Огромен камион на „Ямаха“ влиза през товарния вход с нова партида мотоциклети в каросерията.
— В този камион е — посочва типът. — Ако ми дадеш една визитка, ще ти надраскам на гърба й идентификационния му номер, за да ми го свалиш.
— Това специална поръчка от господин Норман ли е?
— Той каза, че го бил поръчал като рекламен модел, но на мен, така да се каже, името ми го пише върху него.
— Да, господине. Напълно ви разбирам.
И, разбира се, моторът излиза от камиона точно такъв, какъвто типът го описва — чак до цвета (черен) и идентификационния номер. Прекрасна машина. Само като стои посред паркинга, вече привлича тълпа — другите търговци оставят кафетата си, свалят крака от бюрата и излизат да му се любуват. Прилича на черно наземно торпедо. Две колела, то е ясно. И то толкова модерни, че даже не са и колела — приличат на гигантски свръхмощни версии на умните колела, използвани при високоскоростните скейтбордове, с независимо сгъващи се спици с дебели възглавници по краищата. Отпред, на носа на мотоциклета, виси сензорният пакет, който следи пътните условия и решава къде точно на шосето да постави всяка спица в движение, доколко да я подаде и как да завърти възглавницата за получаване на максимално сцепление. Всичко се контролира от биос — Базисно Интегрирана Операционна Система: бордови компютър с плосък екран, вграден върху резервоара.
Разправят, че това сладурче развивало близо двеста километра в час по чакъл. Биосът се включва към мрежата за следене на атмосферните условия на ЦРК и знае кога ще се натъкне на урва. Аеродинамичният капишон е напълно гъвкав, сам изчислява най-ефективната си форма в зависимост от скоростта и вятъра в момента, променя извивките си в съответствие с тях, увива се около тебе като гимнастичка-нимфоманка.
Скот схваща, че този тип ще подкара мотора с търговска фактура — нали е приятел и довереник на господин Норман. Не е лесно за един енергичен търговец да напише договор, с който продава такъв секси звяр срещу фактура. Минутка колебание. Чуди се какво ли ще му се случи, ако всичко това е някаква грешка.
Типът го наблюдава напрегнато и като че го усеща, че е нервен — все едно чува как бие сърцето на продавача. Така че в последната минута той се отпуска, обзема го великодушие — Скот ги обича тия типове, дето трошат много пари — и решава да натовари фактурата с още няколкостотин хонконгски долара, та да изкара Скот една мижава комисионна от сделката. Всъщност бакшиш.